— Дано да стане — промърмори, когато двамата се спуснаха обратно. — Внимавай, ще гърмим! — извика на останалите и включи детонатора.
Разнесе се оглушителен трясък, миг по-късно ги удари вълна от горещ въздух, която продължи надолу.
Търкот пръв се закатери нагоре. Сега бе решаващият момент — ако взривът не бе отворил люка, щяха да останат вътре завинаги. След няколко метра в лицето го лъхна струя свеж въздух. Откъснат от пантите, люкът бе изхвърчал навън.
— Да се махаме от тук! — извика той на останалите.
Когато отново вдигна глава, откри, че между нащърбените краища на отвора мъждукат звезди; Търкот се показа отгоре и огледа околността. Намираха се на около двеста метра от върха на гробницата. На няколко километра вдясно блестяха светлините на града. Той се ориентира по компаса и установи, че са излезли на източния склон на планината. Районът за изтегляне беше на четири километра в северна посока.
Изведнъж Търкот застина, забелязал дълга верига от движещи се светлинки, само на около осемстотин метра под него. Бяха обхванали гробницата като в обръч и бавно го затваряха.
— Ей, хора, да побързаме — обърна се той към шахтата. — Взривът трябва да се е чул надалече.
След него излезе Хоуис, спусна въже и подкани другите да се изкатерят. Харкър остана последен, за да помага на китайските студенти. Когато всички се събраха на стръмния склон, Търкот посочи на Харкър светлините.
— Посрещачите вече идват.
— Исусе, че това е цял батальон! — възкликна Харкър, оценил в миг ситуацията. После огледа небето. — Добре поне, че нямат вертолети. Инак досега да са ни турнали похлупака. — Той погледна загрижено Търкот. — Няма да можем да се движим достатъчно бързо, заради старата госпожа. А този път са много повече от нас.
— Да имаш други идеи? — попита Търкот.
— Само една. Задачата ми беше да ви доставя обратно живи и невредими — теб и професора. За китайци и руснаци не е ставало дума.
— Ах, съвършено вярно — произнесе Костанов, който стоеше зад тях. — В края на краищата, войникът трябва да изпълнява стриктно заповедите.
— Всички сме в кюпа — заяви решително Търкот. — Готови ли сте? — обърна се той към останалите.
— Напълно — отвърна вместо другите професорката, подпряла се на бамбуковия си бастун. — И не се безпокойте за мен. Зная какво се иска. Няма да ви забавя.
— Аз ще прикривам отзад — предложи услугите си Костанов.
— Хайде тогава — Търкот махна на останалите да тръгват. Беше доста трудно да се придвижват по стръмния склон, следвани от противник, който ги превъзхождаше многократно.
Изведнъж дочу шум от търкалящи се камъчета и насочи автомата си в мрака, от който изплуваха пет фигури. Лъчът на лазерния мерник вече танцуваше по телата им, когато зад гърба му се разнесе гласът на Че Лу:
— Не стреляйте! Те са мои приятели. — Тя добави още нещо на китайски, заобиколи Търкот и приближи непознатите.
— Ло Фа!
— Нали ти казах, че не бива да се бъркаш в неща, които не са лъжица за устата ти? — обади се отсреща Ло Фа. Гледаше зад тях, към приближаващите се светлини. — Викам им на моите, че старицата този път е загазила, ама… така е, който не ме слуша. Ако искате да отървете задниците, следвайте ме.
— Накъде? — попита Търкот.
Ло Фа посочи върха на хълма.
— Прехвърляме се отгоре и се спускаме по западната стена.
Търкот поклати глава.
— Ние трябва да продължим на север.
— На север има цяла армия — осведоми го захилено Ло Фа. — Дойдохме от запад и знаем едно местенце, през което все още се минава.
— Не. Ще продължим на север — поклати глава Търкот. Нямаха време за губене, не само, че наближаваше часът за изтегляне, но и Аспасия скоро щеше да кацне на Земята.
— Ами както желаете — сви рамене Ло Фа. — Тъкмо ще ми е по-лесно без вас.
Че Лу се пресегна и сграбчи Търкот за ръката.
— Отнесете истината на света — произнесе умолително тя. — Аз ще я разкажа пред моя народ. А и толкова много неща долу останаха неразкрити — добави тя към Нейбингър.
— Успех — пожела им Търкот, но Ло Фа и хората му вече бяха потънали в мрака. Той се огледа. Кордонът от войници бе само на шестстотин метра. При досегашния темп на движение нямаше никакво съмнение, че ще им преградят пътя, преди да се измъкнат начисто.
— Харкър! — повика тихо той, без да спира.
— Аха? — офицерът вече беше зад него.
— Извикай Чейс с предавателя.