— Ето там. Отпред и малко вляво. Видяхте ли червените и зелените трасета? — Търкот се наведе между двамата пилоти, за да им покаже по-добре. — Червените са от нашите хора.
— Има си хас да не ги виждам — изръмжа О’Калахан. — Проблемът е дали те ще ни видят? Дяволски горещо място за кацане.
— Имам решение на този въпрос — заяви Търкот, обърна се и скочи обратно в товарния отсек.
Сега вече и Харкър чуваше ясно бръмченето на приближаващия се вертолет. В началото не виждаше нищо. Постави си очилата за нощно виждане и пак се огледа.
— Слагай каишките. Май ще се возим — викна Харкър на Декемп, като същевременно извади инфрачервения маркер и го включи.
На борда на хеликоптера Търкот плъзна лявата врата, докато Хоуис отваряше дясната. Всеки от тях държеше четиридесетметрово найлоново въже, навито на топка в чувал с тежести. О’Калахан снижи полюшващата се машина на три метра над мястото, където просветваше маркера. Двамата отзад пуснаха чувалите и въжетата започнаха бързо да се развиват.
— Пипнах го — извика радостно Декемп, който вече бе дотичал. Той извади металната карабина от чувала и я закачи за ремъците, с които вече бе опасан. На десетина крачки от него Харкър направи същото. Веднага щом свършиха с окачването, двамата изтичаха един към друг и се хванаха за ръце.
Откъм китайските линии стрелбата почти бе замряла. Изглежда войниците все още не можеха да разберат какво става под прикритието на тъмнината или предполагаха, че вертолетът е от техните.
— Закачиха се — извика Търкот, който почти бе увиснал на перилата на товарния отсек. О’Калахан го чу и увеличи налягането в турбината. Хеликоптерът се издигна и пое на изток.
Харкър и Декемп отлепиха едновременно подметки от земята и центробежната сила ги залюля в западна посока. Сблъсъкът с въздушната вълна ги остави почти без дъх, но двамата продължаваха да се държат.
О’Калахан постепенно изравни полета, но продължаваше да се оглежда.
— Трябва да намерим подходящо място за кацане и да ги приберем на борда — извика му Търкот, който следеше с нарастващо безпокойство трасиращите откоси, търсещи двете фигури в небето.
— Не можем. Нямаме време. Изтеглете ги на ръка — отвърна О’Калахан.
Декемп почувства, че въжето му се опъва. Той вдигна глава и забеляза, че някой се е надвесил от платформата и му дава сигнал да се отдели от Харкър. Декемп разтърси Харкър и му кимна с глава нагоре. После двамата се разделиха и започнаха да се катерят по въжетата, докато отгоре им помагаха.
Декемп се озова първи в товарния отсек. Харкър все още се люшкаше на няколко метра под тях, но сега вече теглещите станаха повече. О’Калахан реши, че положението е овладяно, приближи се до земята и пое с максимална скорост право на изток.
32.
Тридесет километра на изток, професор Нейбингър бе затворил очи, излегнат върху платформата на товарния отсек. Припомняше си изображенията, които бе получил от стража в планината Циан Лин. Имаше много неща, които не можеше да разбере, но в едно не се съмняваше: трябва на всяка цена да спре Аспасия!
После си спомни още нещо. Централният тунел в гробницата, който беше охраняван от холографското изображение и убийствения лъч. Вече знаеше накъде води и какво има там. Знаеше също и как да стигне долу. Каквото и да се случеше от тук насетне, предстоеше му отново да се завърне в Циан Лин.
Той измъкна подвързаното си с кожа тефтерче и започна трескаво да пише.
В авиобазата Осан в Южна Корея, Зандра и Дънкан следяха неотстъпно радиопредаванията от борда на АУАКС. Внезапно откъм лаптопа на Зандра долетя писукащ звук.
Тя се завъртя и бързо въведе своя код. Прочете съобщението на екрана и се зае да пише команди.
— Какво е станало? — настоя да узнае Дънкан.
— „Фу изтребители“ — отвърна лаконично Зандра. — Два от тях са се насочили към Китай.
В Куба, Зона 51, Кели Рейнолдс нямаше никаква представа за драмата, разиграваща се в небето над Китай, но затова пък можеше да следи движението на „изтребителите фу“. Двете точки наближаваха с шеметна бързина бреговете на Азия.
— Нещо ново? — обърна се тя към Куин, който слушаше съобщенията от военната комуникационна мрежа.
— В Пентагона направо са бесни. Загубили са доста хора с подводницата.
— Но нали Аспасия каза… — понечи да заговори тя, но видя изражението на Куин. Изглежда не всички бяха склонни да се доверяват на пришълците. Куин може би познаваше някои от членовете на екипажа.