— Опасяват се, че „фу“-тата могат да нападнат хеликоптерите — добави Куин.
— И защо ще го правят?
— Това е добър въпрос, нали?
— Четири попадения — обяви лаконично пилотът на Ф-117 по радиото, сякаш ставаше дума за обикновена тренировка. „Стелт“ бе изстрелял четири ракети „въздух-въздух“ от разстояние над седемдесет километра. Китайските пилоти дори не разбраха, че са подложени на обстрел, когато самолетите им експлодираха.
— Прието — потвърди полковник Зики и за първи път от началото на операцията си позволи да се облегне назад в креслото.
Но не му беше писано да почива.
— Сър, засякохме два „изтребителя фу“ на три минути полет от предния „Блекхоук“.
— Нашите самолети там ли са?
— Да, сър. Една минута до прехващането — потвърди радарният оператор.
Зики бе получил кодирана информация за съдбата на „Пасадена“.
— Кажи им да стрелят веднага, щом „фу“-тата навлязат н ракетния обсег.
— Страхотно — промърмори пилотът на водещия Ф-117, когато получи заповедта. На радарния екран вече се виждаха две бързо приближаващи се точки. Без да губи време, пилотът натисна пусковия бутон и изстреля две ракети „въздух-въздух“ по новите цели. Вторият „Стелт“ направи същото.
Хеликоптерът на Нейбингър бе само на петнадесет километра зад тях, но летеше ниско над земята.
Полковник Зики също следеше четирите ракети, изстреляни срещу „фу“-тата. Бяха преминали половината от разстоянието, когато внезапно изчезнаха.
— Това пък какво беше! — прошепна удивено Зики.
Междувременно „изтребителите фу“ бяха скъсили още разстоянието до пресрещащите ги самолети, когато внезапно четирите точки, обозначаващи „Стелт“-овете, също изчезнаха от екрана. Сега оставаха само двата „изтребителя фу“ и летящите насреща им вертолети.
„Изтребителите фу“ се насочиха към първия.
— Двадесет секунди до срещата!
— Приближават ни две „фу“-та — извика пилотът и стресна Нейбингър в спомените му за онова, което бе скрито в недрата на Циан Лин. — Току-що свалиха нашия ескорт!
Хеликоптерът се люшна на една страна, Нейбингър се надигна и сграбчи най-близката дръжка.
— Трябва ми радиовръзка! Спешно е! — викна той.
Пилотът му посочи окачените на стената слушалки. Нейбингър ги нахлузи и включи микрофона.
— Ало! Ало! Някой чува ли ме?
Дънкан все още държеше микрофона, заслушана в информацията от АУАКС, когато разпозна гласа на Нейбингър.
— Професоре, тук е доктор Дънкан! Чувам ви! Говорете!
Нейбингър вече можеше да различи с просто око двата сияещи овала на приближаващите ги „изтребители фу“. Той натисна бутона за предаване и заговори припряно:
— В гробницата… Циан Лин… в най-долната галерия има… — Той млъкна, прекъснат от бързо нарастващия писък в слушалките, който стана толкова пронизителен, че бе принуден да ги дръпне от ушите си, за да прекрати непоносимата болка, която сякаш се впиваше в мозъка му.
Двигателите на „Блекхоук“ неочаквано спряха да работят, заедно с всички останали уреди на борда. Хеликоптерът се наклони напред и започна да пада като камък.
Последното, което Нейбингър видя преди сблъсъка, бяха увисналите над тях „фу“-та, като две малки луни, озаряващи неговия край.
— Професоре! — извика Дънкан в микрофона.
— Свалиха ги — обяви полковник Зики по радиото.
В товарния отсек на втория хеликоптер, Търкот бе чул всичко по радиото. Беше се срещал и друг път с „изтребители фу“ и знаеше колко лесно могат да превърнат всяка машина в купчина ненужно желязо. Нямаше никакъв начин да избягат от светещите овали.
— Трябва веднага да се приземим! — извика той в интеркома. — И да изключим двигателите!
— Какво?! — О’Калахан се завъртя на седалката и погледна невярващо Търкот.
— Изключи незабавно двигателя — повтори Търкот. — Инак с нас е свършено!
— Изключвай — повтори О’Калахан на Спенсър.
Вторият пилот се пресегна и изтегли ръчката за аварийно спиране на двигателя, която не беше предназначена за ползване по време на полет. В същия момент премести скоростния лост на нулево положение, оставяйки на роторите да се въртят по инерция. Така поне щяха да забавят падането.
О’Калахан местеше пръсти по таблото и изключваше един по един останалите уреди. За миг погледна надолу и забеляза открито място сред дърветата. Той бутна кормилния лост напред, надявайки се, че вертолетът все още му се подчинява.
Двата „изтребителя фу“ изникнаха едновременно от мрака и прелетяха в бръснещ полет над тях.