— Приготви се за удар! — викна О’Калахан, след като прецени, че няма да уцелят полянката. „Блекхоук“ докосна короните на дърветата и изведнъж се преобърна наляво.
Корпусът на машината се провря през гъстите клони и носът му удари меката почва. От сблъсъка предницата се смачка, а натрошеното стъкло се посипа вътре в кабината.
Всички пасажери на борда се претърколиха едновременно напред и се събраха на купчина под пултовете. Търкот пръв се надигна и разтърси глава. Миришеше на керосин и той вече знаеше — веднага щом горивото докосне нагорещен метал, ще последва взрив.
Някой успя да отвори страничната врата. Беше Харкър, позна го по силуета, очертал се на по-светлия фон. Търкот се обърна и помогна на О’Калахан да освободи заплетения в коланите втори пилот. Изпод шлемофона на мъжа се стичаше кръв. Търкот посегна и опипа шийната артерия.
— Мъртъв е! — извика той, сграбчи О’Калахан и го задърпа към изхода.
Първият пилот поклати глава и продължи да разкопчава коланите.
— Остави го! — крещеше Търкот. — Всеки момент ще хвръкнем във въздуха!
Накрая просто го сграбчи и го изтегли назад между седалките. Двамата скочиха едновременно в мига, когато течащият керосин се възпламени и огнените езици започнаха да обвиват кабината. Търкот се претърколи и, прикривайки лице от пламъците, побутна О’Калахан пред себе си.
Бяха само на тридесетина метра от вертолета, когато избухна. Взривната вълна ги помете и всички се изтърколиха на земята.
— Вторият „Блекхоук“ също свален — докладва безизразно полковник Зики. — Други наши там няма.
Дънкан удари с юмрук пулта и втренчи очи в Зандра.
— Ето! Доволна ли сте сега? Всичко пропадна! — тя посочи часовника. — До пристигането на аирлианците остават само двадесет и четири часа, а какво направихме ние — загубихме най-добрите си хора!
33.
Шестте „хищни нокътя“ все още преплитаха пътищата си, докато се носеха към Земята, а голямата поляна в Сентрал парк вече бе почистена и заградена. Комитетът се бе нагърбил с нелеката задача да организира посрещането на пришълците и да състави списък на всички световни лидери, които да присъстват на това знаменателно събитие.
Минаваше среднощ, до зазоряване оставаха четири часа — последният изгрев преди пристигането на Аспасия. Заглавията на утрешните вестници, които вече се печатаха, прокламираха идващия ден като „последният, в който човечеството ще бъде само на Земята“.
Но зад сцената нещата както винаги изглеждаха различно. В Куба, майор Куин най-сетне бе призован на помощ от специалистите в Пентагона, които смятаха, че ако някой знае как да се справи с „изтребителите фу“, това трябва да е персоналът на Зона 51. На свой ред Куин бе препратил във Вашингтон част от информацията, разменена между Зандра и СТААР и сега там цареше трескава препирня. Нито една от шпионските централи изглежда не знаеше за кого работи Зандра и какво представлява СТААР. И най-вече — по какъв начин тази организация бе съсредоточила почти необятна власт в ръцете си.
Кели Рейнолдс следеше всичко това със смесица от объркване и скръб, породена от съобщението за смъртта на Питър Нейбингър и Майк Търкот. Беше се настанила в креслото зад Куин, който в момента участваше във видео-конференция с Комитета на началник щабовете и президента, намиращи се във Военновременния кабинет под Пентагона.
— Какво става с втората представителка на СТААР, майоре? — попита генерал Картарт, председател на Комитета на началник щабовете.
— Все още е в хангара при скакалеца — отговори Куин.
— Имате ли представа с какво се занимава?
— Не, сър.
— По дяволите — възнегодува Хънт, директорът на ЦРУ. — Щом никой от нас в тази стая не е в течение, работата не върви на добре.
— Не мисля така — намеси се президентът. — Съществува президентска директива, узаконяваща СТААР. Била е подписана преди четиридесет години от Айзенхауер, но е легална и в наши дни. Склонен съм да мисля, че моят далечен предшественик е имал сериозни основания, за да подпише този указ и същевременно да го запази в тайна. — Президентът се обърна към председателя на Комитета на началник щабовете. — Генерале?
Картарт се поизпъна.
— До пристигането на аирлианците остават точно двадесет и четири часа. Придържам се към мнението на военните експерти, че трябва да се отнасяме към този въпрос с максимална предпазливост и същевременно не бива по никакъв начин да предизвикваме контрадействия от страна на „изтребителите фу“. Предлагам засега да заемем строго изчаквателна позиция.
— А какво ще кажете за събитията в Китай? — попита Кели.