— Което означава, че вероятно ще имаме проблеми при предстоящата атака?
— И аз така смятам, сър.
— Можем ли да надхитрим този АН/АПГ-71?
— Не, сър. Той е най-доброто нещо, с което разполагаше флотът.
— Лейтенант, и без вас го зная. Питам ви има ли някакъв начин да го надиграем? Защото ако няма, нашата „Томахоук“ няма да успее да свърши работата, за която я готвим.
Грейнджър помисли, преди да отговори.
— Сър, има една възможност. В края на краищата, този радар е наше дело. Мисля, че ще успеем да го надхитрим.
— Това исках да чуя. Някакви новини от „Спрингфилд?“
— Не, сър, но сигурно са получили съобщението ни.
— Добре. — Брубър погледна към хоризонта, отвъд който се издигаше щитът около Великденския остров. — Още малко и започваме.
Циан Лин, Китай
4 часа и 25 минути до разрушението
Че Лу застана зад Елек. Хибридът бе спрял в началото на тунела, който се спускаше към най-долното ниво на гробницата. Само на двадесетина метра навътре в тунела сияеше холографското изображение на аирлианеца.
— Разбра ли как да минем покрай него? — попита Че Лу.
— Зная само, че ще ни трябва ключ, който не е тук.
— Нима е толкова важно, че си заслужаваше смъртта на мъжете, които доведе с теб?
— Ако ключът не е тук, други ще го потърсят и намерят — отвърна равнодушно Елек. Той я огледа с кърваво-червените си очи. — А ти какво намери? Нещо, което да оправдае смъртта им?
— Не — поклати глава Че Лу. Надяваше се да не разбере, че го лъже.
— Всъщност, открих нещо — продължи замислено Елек. — Зная как да отворя вратата към външния свят.
Той се обърна и пое назад в тунела, Че Лу го последва, завладяна от любопитство.
Елек заобиколи няколко контейнера и спря пред най-големия. Точно пред него имаше шестоъгълно табло, разделено на множество малки шестоъгълни секции. Елек натисна няколко от тях в определена последователност, но толкова бързо, че да й попречи да я запомни. Върху таблото изгряха светещи рунически знаци. Елек ги огледа и прекара ръка върху тях, сякаш свиреше на причудлив музикален инструмент.
Капакът на контейнера се отмести с грохот встрани. Че Лу неволно отстъпи назад. Елек се присъедини към нея. Привлечен от странния шум, до тях изникна и Ло Фа.
— Какво е това? — попита той и се облещи. — Прилича на металически дракон!
Грамаден сребрист механизъм, висок десет метра и широк четири, лежеше върху люлка от черен метал. Наистина приличаше на дракон, с дълга, извита шия и лъскаво тяло. Главата му бе увенчана с чифт рубинено-червени очи, които сияеха с отразена светлина. В разтворената му паст се виждаха два реда черни зъби. От тялото му стърчаха чифт малки, разперени криле, с обхват около два метра. Изглежда механичният дракон беше пострадал, защото върху левия му хълбок се виждаше продълговато черно петно, достигащо почти до основата на заострената опашка. Някъде по средата на петното сребристата обшивка беше разкъсана и през отвора се виждаха жици и тръбички.
— Но това е Чи Ю — възкликна Че Лу. — Драконът, Господарят на юга, който се е сражавал с Ши Хуанчжоу!
Платото Гиза, Египет
4 часа до разрушението
Лицето на Сфинкса бе огряно от лунна светлина. През последните няколко часа професор Муалама бе наблюдавал как сянката на нощния хоризонт пълзи сантиметър по сантиметър към основата на лицето, но вниманието му всъщност бе съсредоточено върху пътя от града. Чакаше да се зададе Дънкан.
Беше открил каменната плоча, която предполагаше, че трябва да бъде повдигната. Намираше се в основата на дясната лапа. Ако разполагаше с необходимите инструменти, щеше да я повдигне и сам. Хасар бе потеглил за Кайро, след като Муалама отказа да се върне обратно с него. Дънкан също бе заминала, с надежда да установи час по-скоро връзка с КИСПП и да потърси съдействие заради промяната в решението на египетското правителство.
Муалама погледна часовника си и сигурно за стотен път завъртя глава към шосето. Направи няколко нервни крачки между лапите, чувствайки тежестта на скиптъра в раницата на гърба си. Спря при плочата и положи длани върху нея.
Пак погледна към пътя.
Това, което не забеляза, бе фигурата, която стоеше изправена върху храмовата стена, заобикаляща Сфинкса. Загърната в износено сиво наметало, фигурата не бе помръднала цяла вечер.
И тя като Муалама чакаше.
Районът на Великденския остров
4 часа до разрушението
Капитан Форстър бе обиколил всички помещения на борда и бе разговарял с членовете на екипажа, от които според него зависеше успехът на предстоящата операция.