Погледът му се фокусира върху един по-близък предмет и той видя масивно дървено кресло, завинтено за пода. На подложките за ръце и крака имаше кожени ремъци. Оставяли са жертвата да поседи в креслото и да се полюбува на гледката, осъзна Толин. Той вдигна глава. По тавана преминаваха релси, от които висяха вериги. Вероятно по тях телата са били отнасяни до предназначения им кол, след което спускани върху него.
Толин долови напрежението на скупчените зад него войници. Знаеше, че трябва да им заговори, да им нареди да се върнат обратно в коридора, но просто не можеше да помръдне. Опита се да различи отсрещната стена, но навсякъде се виждаха само изсъхнали тела. Сигурно бяха хиляди. Той огледа най-близкото. Лицето беше кафеникаво, мумифицирано, с изпъната върху черепа кожа, а голото тяло — сбръчкано и съсухрено. Нямаше никакви видими белези от насилие, ако се изключеше дървеният кол, върху който бе набито тялото — повече от достатъчна причина за бавна и мъчителна смърт, при мисълта за която Толин неволно потрепери.
След това забеляза нещо друго — беше дървена количка с някакъв металически механизъм отгоре. Не без усилие на волята пристъпи, за да я огледа отблизо. Върху долния рафт на количката бяха наредени еднакви по размер стъклени бутилки. От гърлата им излизаха тънки гумени тръбички и изчезваха в долния край на странното механично устройство. Надписите върху бутилките и апарата бяха на немски. От едната страна на количката беше изрисуван пречупен кръст. Толин разглежда устройството почти цяла минута, преди да се досети за какво служат приборът, тръбичките и бутилките.
За източване на кръвта.
Телата са били обезкръвявани почти до смърт, преди да бъдат набити върху коловете.
Но за какво е била необходима толкова много кръв? — питаше се той. Въпрос, на който очевидно нямаше да получи отговор. Той поклати глава, върна се при входа и кимна на баретите.
— Да тръгваме.
Излезе последен и затвори вратата зад себе си. Войниците го чакаха в коридора и пристъпваха неохотно от крак на крак. Настроението беше мрачно.
— Хайде, мърдайте — Толин посочи с дулото на автомата към другия край на коридора.
В полет
2 часа и 25 минути до разрушението
— Бурно е.
Сержант Болц гледаше между краката си към повърхността на Черно море — на осем метра под скакалеца.
Висяха съвсем неподвижно, след като бяха прекосили с максимална скорост Атлантическия океан, Средиземно море и част от територията на Турция. На борда имаше общо дванадесет души от специалната група, но теснотията се подсилваше от сандъците с екипировка и струпаното оръжие.
От външната страна на скакалеца все още беше привързан черният саркофаг, открит от Муалама в кратера Нгоро-нгоро. Вътре в саркофага бе поставена миниатюрната атомна бомба, осигурена от Куин по молба на Търкот.
— Така — произнесе многозначително капитан Билъм, докато разстилаше картата върху един от сандъците с боеприпаси. — Съберете се насам. — Хората го наобиколиха. — Време е да обсъдим различни варианти на действия, съобразно събитията в Москва и Кайро.
Циан Лин, Китай
2 часа и 25 минути до разрушението
Елек се бе скрил във вътрешността на Чи Ю — митичното чудовище от китайската легенда, като за целта бе развинтил капака непосредствено под опашката. Че Лу и Ло Фа останаха отвън. Все още не можеха да се начудят на металното чудовище. И двамата подскочиха уплашено, когато драконът внезапно се издигна над пода и увисна на няколко метра височина. Не беше никак трудно да си обяснят защо чудовището е вдъхвало такъв неизмерим ужас сред селяните в древни времена.
Шията се раздвижи и главата на дракона се наведе напред. След това тялото му се завъртя бавно по посока на часовниковата стрелка и след като описа пълен кръг, роботът отново се спусна на земята.
Капакът се отвори и Елек излезе.
— За какво ни е, ако си останем тук до края? — попита Ло Фа.
Елек го погледна пренебрежително.
— Няма да сме тук до края — отвърна той спокойно.
Москва
2 часа и 25 минути до разрушението
Най-сетне стигнаха края на тунела. Висока стоманена врата преграждаше по-нататъшния път и Толин вдигна ръка. Групата спря. Имайки предвид продължителността на спускането, вероятно бяха поне на километър и половина под Москва. Каквото и да се намираше зад тази врата, нямаше никакво съмнение, че ще е много важно.