Ал-Иблис премести поглед от него към завесата.
— Там е Дънкан. Ще я почакаме.
Пустинята Гоби, Монголия
2 минути до разрушението
Търкот набра сателитния телефон на Дънкан, но никой не отговаряше на сигналите.
— Вашите заповеди, майоре? — попита капитан Билъм, застанал до него.
Търкот изключи телефона. Коленичи, загреба шепа пясък и я остави да изтече между пръстите. Спомни си, че след като унищожи аирлианския флот, също се беше приземил в пустиня. Друга пустиня, но същата война. А ето че сега бе изгубил връзка с Дънкан…
— Качвайте се — нареди той.
— Направление? — попита Билъм, докато крачеха към скакалеца.
— Египет.
Епилог
Дълбоко под повърхността на платото Гиза Лиза Дънкан положи ръце върху капака на старозаветния кивот. По тялото й премина вълна, която я изпълни със сила. В пространството между двата херувима-сфинкса се появи червено сияние, което започна да се разширява, и постепенно я обгърна.
Лиза вече не можеше да чуе гласовете на онези, които бяха останали зад завесата. Кивотът под ръцете й изпълваше целия реален свят. Тя сви пръсти и стисна ръба на капака. Имаше странното чувство, че се е озовала извън нормалния ход на времето, отвъд пределите на всичко, което досега бе познавала и че дори вече не беше на Земята. Тя повдигна капака. Отвътре бликна златиста светлина и постепенно разсея червеникавото сияние. Капакът щракна и се изправи във вертикално положение и откри пътя към вътрешността.