Всички прегледаха набързо разпечатката от съобщението, което бе пратила Кели Рейнолдс:
„Намирането на извънземния компютър, известен като «стража», скрит повече от пет хиляди години тук, на Великденския остров, беше едновременно най-значителното и най-разочароващото откритие в цялата човешка история. Значително, защото най-сетне разполагаме с недвусмислено доказателство, че човечеството не е само във вселената. Разочароващо, защото вече не можем да черпим от неизмеримите информационни запаси на този компютър. Подобно на хакери, които се промъкват в забранени за обикновения потребител места, ние можем да четем имената на файловете, но не разполагаме с необходимия код, за да отворим тези файлове и да се запознаем с тайните, които се крият вътре. Стражът затвори всякакъв достъп към себе си преди по-малко от четиридесет и осем часа, след като изпрати в неизвестна посока съобщение, смисъла на което дори не можем да гадаем.
И така, макар да се намираме само на ръка разстояние от истината за конструкцията на двигателите на скакалците и кораба-майка, на «изтребителите фу» и дори за строежа на самия страж, тази информация остава ревниво пазена в мозъка на извънземния компютър. Също и сведенията за това откъде точно са пристигнали странните същества, наричащи себе си аирлианци.
Все пак разполагаме с известни сведения за онези събития отпреди пет хиляди години, когато Аспасия — предводителят на пришълците — взел нелекото решение да изчисти всички следи от присъствието на неговите сънародници на Земята, за да я съхрани само и единствено за бъдещето на човечеството, както и да я запази от техните смъртни врагове, които аирлианците наричали кортади. Ала след като обявил решението си, Аспасия бил принуден да се сражава с бунтовници сред неговите хора, които не пожелали да следват примера му. В хода на последвалата битка бил разрушен цял един континент, познат от митовете като Атлантида, където тогава била разположена главната база на аирлианците.
Но отвъд тези неоспорими факти има още много въпроси, чакащи своя отговор.
Какво се е случило с Аспасия и другите аирлианци?
Кой е скрил аирлианската атомна бомба в галерията на Голямата египетска пирамида? Съществуват предположения, че тази пирамида е изпълнявала ролята на космически фар.
Какво точно се е случило с Атлантида и действително ли там е била разположена главната база на аирлианците? Какви страховити оръжия са били използвани за разрушението й?
И може би най-важният въпрос: за кого е предназначено съобщението, изпратено преди по-малко от четири дни от стража? И какво се съдържа в него?
И още нещо — как да включим отново извънземния компютър?“
— Повечето от тези сведения са остарели — отбеляза Търкот.
— Всички знаем добре къде е била изпратена тази статия — потвърди Лари Кинсейд. — Знаем къде е бил Аспасия; известно ни е, че сега е мъртъв, благодарение на Майк. — Той кимна лекичко на Търкот.
— Но сигурни ли сме, че онези горе са мъртви? — попита Търкот. — След онова, което сполетя космическия център Кенеди?
— Според нас „хищният нокът“ функционира на автоматичен режим — обясни Кинсейд. — Изглежда обаче не е в състояние да извършва маневри. Досега не е променял орбитата си.
— Автоматична програма, която е в състояние да притегли действащия „Уорфайтър“ и да го управлява, докато открие стрелба по хангара на Зона 51? — попита с нескрито съмнение в гласа Търкот. — Освен това да взриви „Атлантис“ малко преди старта?
Кинсейд повдигна рамене.
— Казвам ви само какви са нашите предположения.
— Да се върнем към това — Дънкан посочи статията.
— Знаем, че Аспасия е бил бунтовникът, лошият — намеси се майор Куин. — И че кортадите са нещо като полиция, предвождана от Артад.
— Но можем ли да бъдем уверени в правотата на тези така наречени „факти“? — попита Яков. — Разполагаме единствено с твърденията на покойния професор Нейбингър за онова, което е узнал от стража на кортадите в Циан Лин. Но стражът на Аспасия под Великденския остров му разкрил съвсем друга картина, на която отначало всички ние повярвахме, нали? Изглежда всеки от компютрите представя началството си във възможно най-благоприятна светлина и съответно очерня противника. Така е програмиран.
Търкот кимна уморено. Първо, надпреварата с „Меджик-12“ в опитите им да задействат двигателите на кораба-майка, сетне, заплахата от приближаващия се извънземен флот, после, борбата с Черната смърт — сякаш не се виждаше краят на тази надпревара с противник, който дори все още не се беше показал. Фактът, че членовете на „Мисията“ бяха напуснали Дяволския остров и сега се скитаха по света, подготвяйки се за следващия етап от битката, не му даваше покой, откакто се беше завърнал в Зона 51.