— Но щом в ръкописа на Бъртън не е указано, че мястото е в кратера, откъде го научи?
— Чувал ли си за църквата „Бет Гьоргис“?
Лаго поклати глава.
Муалама посочи окачената на кръста му манерка. Младежът му я подаде и той отпи жадно, преди да продължи разказа си.
— Според легендата, една нощ царят на Аксум Лалибела бил пренесен на небесата, докато спял, където му наредили да построи храм, място за поклонение. Веднага щом се пробудил, той издал заповед да започне строежът на „Бет Гьоргис“, а на строителите помагали „ангели“. Тази Църква е много загадъчна. Невъзможно е да е била построена със сечивата, с които са разполагали в онези времена. Почти цялата е издълбана в твърда скала. В известен смисъл сградата може да се нарече скулптура от камък. Науката досега не разполага с отговор на тази загадка.
— Да не са я построили аирлианците?
Муалама кимна.
— Може би. Първоначално в скалата е била прокопана висока четири етажа галерия. Квадратната част в центъра на тази галерия е била оформена като църква, до която се стига по един тунел. Самата сграда е с формата на кръст, издялан от невероятно здрав камък. Стените й са изпъстрени с многобройни картини и надписи. Една от фреските ме накара да се обърна към монасите от църквата с няколко въпроса. На нея се виждаха първо два заснежени планински върха, а по-долу само един от тях. Върхът, който присъстваше и на двете рисунки, бе Килиманджаро.
— Но нали каза, че на първата рисунка имало два върха?
— Това е бил вторият връх — Муалама посочи земята под краката си. — Близнакът на Килиманджаро.
— Според учените кратерът съществува от незапомнени времена.
— Може би — отвърна професорът. — А може би не.
— Няма никакви признаци вулканът да е бил действащ от двадесет хиляди години насам — възрази Лаго.
— Тогава да си представим, че върхът на планината е бил разрушен по някакъв друг начин.
Лаго не знаеше какво да каже. Идеята, че нещо би могло да превърне в кратер грамадния планински масив надхвърляше всякакви представи.
— А какво те накара да отидеш в онази църква? Защо въобще тръгна по следите на един отдавна умрял пътешественик?
— Това е дълга и объркана история, която започна по времето, когато бях на твоите години и учех в Англия. Какво знаеш за сър Ричард Франсис Бъртън?
— Само това, което си ми разказвал досега.
— Виждам, че има пропуски в образованието ти — въздъхна Муалама. — Сър Ричард Франсис Бъртън е превел „Хиляда и една нощ“ и „Кама Сутра“. Той е бил изключителен лингвист и владеел перфектно много езици. Първоначалният ми интерес към кратера бе предизвикан от едно негово пътешествие до Африка и едно непубликувано писмо, открито след смъртта му, написано на непознат език. В началото го сметнах за белетристичен опит, но скоро вече знаех със сигурност, че не е така… Хайде, стига сме почивали. Хващай се за лопатата.
Лаго вдигна неохотно лопатата и се зае да копае.
След близо два часа, сечивото на Муалама удари в нещо твърдо и отскочи със звън нагоре. Професорът замря, обърса потта от челото си и остана съвършено неподвижен в продължение на няколко секунди. После коленичи и разчисти пръстта с ръце. Пръстите му докоснаха плосък камък с нещо гравирано на повърхността.
— Спираме — произнесе Муалама, но толкова тихо, че отпърво Лаго не го чу.
— Какво? Откри ли нещо?
— Да — професорът махна с ръка към паркирания недалеч джип. — Донеси ми четката и няколко лопатки.
Лаго се затича да изпълни нареждането.
— Какво е това? — попита, когато се върна.
Муалама не отговори. Той изстърга внимателно с лопатката горния слой пръст, натрупа я на купчинка и я изхвърли от дъното на трапа. Отдолу, малко по малко се разкриваше плоча от червеникав камък. Професорът продължи разчистването с четка. Когато приключи, изправи се и приседна на ръба на трапа. Каменната плоча бе с дължина над два и половина метра и ширина метър и нещо. Горната й част бе съвсем гладка, ако се изключеха гравираните надписи. Имаше причудлив, кървавочервен цвят. Никога досега Муалама не бе срещал подобен материал. Но вече беше познал надписите.
Бяха на старорунически.
Езикът на пришълците.
Великденският остров
42 часа и 30 минути до разрушението