„Нокътят“ бе сериозно повреден и с поизчерпани енергийни запаси, но оръжейните му системи бяха в изправност и можеха да действат, както бяха показали при автоматичното унищожаване на приближаващата се за скачване совалка „Колумбия“. В друг режим оръжията можеха да се използват и за притегляне на орбитални предмети — като например спътника „Уорфайтър“, След това с помощта на бордовия компютър и информацията, събирана от СТААР в продължение на дълги години, Лексина бе проникнала в командните системи на спътника.
Тя коленичи до Коридан и Гергор и им инжектира ново количество обезболяващо, опасявайки се, че мъченията, на които ги подлагаше болестта, могат да попречат на работата й. Тя знаеше, че им остават броени часове. Не беше потисната от предстоящата загуба, защото предния ден бе открила в едно странично крило на базата добре оборудвана лаборатория, по подобие на тази в „Скорпион“, където се „отглеждаха“ нови сътрудници.
Тя разтвори ризата на всеки от тях и свали от гърдите им златните медальони, с изображение на две ръце, протегнати в знак на сляпо подчинение, след което ги прибра в джоба си. Когато се увери, че двамата са се поуспокоили, тя се върна обратно в контролния център. Все още не знаеше с каква цел е било използвано това място и най-вече горната му секция, унищожена при гигантския взрив.
Задачата през целия й съзнателен живот беше да поддържа установеното от хилядолетия равновесие на силите. За съжаление, в последно време събитията бяха излезли извън нейния контрол и сега трябваше да наваксва. Нуждаеше се от помощ. След като взе тъканни проби от двамата мъже, тя се спусна в лабораторията, където имаше няколко вани с похлупаци. Постави образците в специалните контейнери под всяка от ваните и въведе необходимите данни. Накрая включи машините.
Южният Пасифик
36 часа до разрушението
„Южна звезда“ се накланяше и подскачаше върху високите вълни. Корпусът на кораба се тресеше от ръмженето на включените на пълна мощност двигатели.
Капитан Холс наблюдаваше от мостика как неколцина от пътниците пълзят по въжето, изпънато между люка на предния хангар и лазарета. Не изпитваше към тях нищо, дори съжаление. Глупаци. Те бяха избрали съдбата си доброволно.
„Прогресивисти“ — така ги наричаха вестниците в деня, когато бе напуснал пристанището в Сидни на път за Тасмания, където трябваше да ги качи на борда. Тук бяха най-отявлените, но на брега бяха останали хиляди, които сигурно биха били щастливи, ако им бъде оказана „честта“ да станат участници в експедицията. За Холс по-важно бе, че организаторите можеха да платят за удоволствието.
Ала въпреки солидния хонорар хората от екипажа се бояха, усещайки зад всичко това ръката на пришълците.
Холс се намръщи. През целия ден го наболяваше стомахът.
— Проклета язва — измърмори той.
— Стражът може да ти реши проблема — обади се някой зад гърба му.
Холс се обърна. Водач Паркър се бе качил на мостика.
— Ако може да се вярва на новините, стражът почти е престанал на функционира — подсмихна се капитанът.
— Това е така, защото силите на КИСПП го принудиха да премине към отбрана. — Паркър заобиколи капитана и застана до прозореца. — Ти не би ли постъпил така, ако те нападнат неочаквано?
Холс нямаше никакво желание да започва спор.
— Каквато болка или болест да те споходи, стражът ще се погрижи за теб — продължи с напевен глас Паркър. — Той е съкровищница от знание.
— Как ще се свържете с него? Казват, че отхвърлял всякакви опити за комуникация.
— Кели Рейнолдс ще ни помогне. Тя разговаря с него.
— По новините съобщиха, че посланието едва ли е съставено от нея.
— Ти да не си изолационист? — попита внезапно Паркър. — Боиш се да си подадеш носа от пещерата, така ли?
— Аз съм само капитан на кораба.
— Няма да се измъкнеш толкова лесно — заяви Паркър и впи поглед в лицето на капитана.
— Я ме оставете. Аз само си гледам работата…
— Не можеш — прекъсна го Паркър и вдигна заканително ръка. — Свърши се вече. Скоро вестта ще достигне всички хора на планетата. Никой няма да остане безразличен към онова, което предстои да се случи. Време е човешката раса да тръгне напред. Да завоюва свое място сред звездите.