Вътре в пусковия център напрежението нарастваше с приближаването до старта.
— Потвърждавам прехващане на цел „нокът“ — обяви Грийн, докато приключваше с последните проверки на траекторията. В момента „нокътят“ и „Уорфайтър“ преминаваха над западния бряг на Щатите и това бе единственото време, когато двете цели щяха да са в обсега на ракетата, преди изтичане на крайния срок. „Прозорецът“ за изстрелване бе съвсем стеснен и трябваше да се действа изключително бързо.
— Координати на целта потвърдени — обади се и Линтън.
— Преминаваме към пусков режим — заповяда Грийн. Двамата отпуснаха спирачките на седалките си и се преместиха в центъра на залата, при съответните пултове. Пусковите пултове бяха разположени един срещу друг, но разделени с непробиваемо, плексигласово стъкло. Грийн опря око в ретиновия скенер и компютърът потвърди идентичността й.
— Пусковият оператор идентифициран — обади се механичен глас от високоговорителя на стената. — Можете да въведете ключа.
Грийн извади червения ключ от джоба на ризата си и го пъхна в обозначения процеп.
Междувременно компютърът идентифицира Линтън и той също получи разрешение.
— Всичко е готово — докладва Линтън.
— Да започваме — нареди Грийн и за миг погледите им се срещнаха през стъклото. — На три задействаме таймера на бойната глава. Едно. Две. Три.
И двамата завъртяха ключовете едновременно.
ЛГМ-118А бе готова за изстрелване. В конусообразния й нос бе разположена десеткилотонова бойна глава, чийто таймер бе програмиран да задейства детонатора по времето, когато ракетата излезе на орбита и се доближи до целта на разстояние от четиристотин метра.
Майор Грийн не сваляше очи от екрана. Червените цифри на брояча бяха започнали отброяването.
— Шест минути и десет секунди до старта — обяви тя. — На три задействаме пусковата установка.
Пръстите й стискаха стартовия ключ.
Летящ със скоростта на светлината, изстреляният от „Уорфайтър“ лазерен лъч попадна право в носа на ракетата. Лъчът я проряза като нож, унищожавайки жизненоважните за полета й навигационни компоненти.
Вътре в пусковия център, Грийн и Линтън мярнаха за миг на външните екрани сиянието на стремително падащия лъч. Всички пултове и монитори се озариха в мигащо червено.
— Старт! — извика Грийн.
И двамата завъртяха ключовете за задействане на стартовата установка. Последва неочаквана тишина. Няколко секунди Грийн и Линтън стояха съвършено неподвижно, загледани един в друг през плексигласовото стъкло, което ги разделяше. Грийн реагира първа. Тя бързо разкопча колана и дръпна малкия портативен предавател, оставен на масата до пулта. Погледна дисплея на таймера, който току-що показа пет минути и пет секунди до старта.
Грийн изтича при люка към междинния коридор и въведе своя код за достъп. Тежката метална преграда се отмести бавно. Преди да се втурне в наклонения тунел, тя махна на Линтън.
— Затвори вратите на силоза. Ще бъда на първи канал — добави, докато си слагаше слушалките.
Линтън кимна и Грийн побягна в тунела. Звукът от тежките й обувки отекваше в бетонните стени на подземието, но тя не обръщаше внимание нито на кънтенето, нито на учестеното си дишане, докато се носеше към следващата врата. Оставаха й по-малко от пет минути.
Когато стигна вратата, тя отново въведе кода за достъп. Едва изчака да се отмести и се промуши през тесния отвор. Намираше се някъде по средата на силоза, корпусът на ракетата бе точно пред нея, на не повече от един-два метра. Обърна се, затвори вратата и започна да се катери по стръмната метална стълба към падащата отгоре слънчева светлина.
В пусковия център Линтън изписа командата за затваряне вратите на силоза.
Макар че Грийн се катереше с трескава бързина, тя изгуби цяла една безценна минута, преди да достигне горната платформа, която заобикаляше конусообразния нос. Тук спря за секунда, докато през носа бавно се плъзгаше черна сянка. Вратите на силоза препречваха пътя на слънчевата светлина.
Тя се наведе през парапета на платформата и започна да отвърта с взетия от чантичката гаечен ключ болтовете на капачето на програматора.
Вратите на силоза се затвориха с трясък, превръщайки я в заложничка на задействаната атомна бомба.
— Две минути и тридесет секунди — избуча гласът на Линтън в слушалките.
Трябваше да отвърти шест болта, а тя бе свалила само два. Пръстите й бяха издраскани до кръв, но тя не им обръщаше внимание. Всичко се движеше като на забавен каданс.
— Две минути — обяви Линтън.
Оставаха два болта. Докато ги сваляше, Грийн преговори мислено процедурата за изключване на таймера. По време на учебните тренировки го бе направила за двадесет и две секунди.