— Ей! Това си е живо убийство!
— Не исках да прозвучи така — побърза да отговори Дънкан. Тя притисна слепоочията си с пръсти. Останалите присъстващи в залата я следяха с безпокойство, но не знаеха с какво да й помогнат.
— Сигурен съм в това. Сега по-важното е как ли ще погледне на въпроса КИСПП? — каза Търкот. — Всеки път, когато тръгвах на опасна мисия, си задавах един и същи въпрос. Какво ще стане, ако някой от другарите ми пострада и не може да върви с останалите? Лесно им е във филмите — оставят го да прикрива отстъплението с пакет цигари и няколко резервни пълнители, но животът не е като на кино. Защото не е изключено всеки от нас да се озове на мястото на този ранен другар. На този, който трябва да остане сам срещу врага. Този, който сега е на острова, а ние се готвим да го бомбардираме.
— Майк, разбирам те, но не ние решаваме сега.
— Зная, по дяволите, но това са две хиляди души! И Кели Рейнолдс — тя също още е там!
Дънкан въздъхна.
— Майк, остави на КИСПП да се оправя с това. Добре поне, че Великденският остров е изолиран. Каквото и да е намислил стражът, все още има надежда да го задържим. Поне така се надявам. Хайде стига. Сега по-важното е да открием ключа.
— Да знаеш нещо за Че Лу?
— Не сме я чували откакто бомбардираха гробницата. Китай затвори границите си.
— Проклятие. Но това е нелепо! Не стига, че воюваме с пришълците, ами и помежду си.
— Така е, Майк. Затова да се постараем да дадем най-доброто от себе си.
— А ако не е достатъчно? — Последва кратка пауза. — Съветът при теб измисли ли нещо?
— Аз ще се опитам да разчета староруническия надпис от плочата — заяви Муалама. — Надявам се да ни отведе до други важни открития.
— Аз имам нещо — намеси се Кинсейд и отвори папката. — Моите компютърни вълшебници са измъкнали още малко информация от твърдите дискове на пришълците в базата „Скорпион“.
Той раздаде разпечатките на присъстващите и се зае да чете една от тях на глас, докато Търкот слушаше.
Приложение 1. Справка относно „Мисията“ и Домека
(доклад от Коридан, 10/21/92)
Съдържание:
Докато проучвах ролята на „Мисията“ в дейността на Инквизицията и най-вече в прословутия съд над Галилей, открих, че ковчежникът-проктор, една от ключовите фигури по време на процеса, в действителност е бил Водач.
Знаем, че в периода от Средновековието до Индустриалната революция „Мисията“ е оперирала на територията на Европа и най-вече в Италия. Тя е оказвала силно влияние на Римската католическа църква, достигнало своя зенит по времето на Инквизицията.
Името на този проктор е Домека, личност, съсредоточила огромна власт, замесена в множество подобни процеси, с очевидната цел да попречи всячески на човечеството по неговия път към познанието.
Не след дълго Онези, които чакат контраатакували структурите на „Мисията“ в Европа и внедрили свои агенти в средите както на реформистите, така и на антиреформистите, което сериозно отслабило влиянието на „Мисията“ в Рим. И което, е още по-интересно — Онези, които чакат проявявали силен интерес към онази страна на човешкото познание, която никога преди това не била привличала вниманието на „Мисията“.
Изкуството.
Не случайно най-великите учени от онова време, които избегнали пипалата на агентите от „Мисията“, били надарени художници — като Леонардо да Винчи.
Да се върнем към Домека. Той изниква отново и отново в различни моменти от историята — с ново име и неизменно на важен пост. В Приложение 2, посветено на кръстоносните походи, Домека е споменат като един от главните организатори и дори взема дейно участие в някои от испанските експедиции по море. Според документите, на които се натъкнах случайно, Домека е придружавал Кортес по време на завоевателния поход в Мексико. Не бива да забравяме, че когато крал Монтесума посрещнал Кортес, той е вярвал, че отново се изправя срещу богоподобния Кон-Тики Виракоча (виж стр. 6:32-4). В резултат от това Кортес побеждава във войната срещу многократно превъзхождащ го противник и завладява Мексико.
(Разпадане на информацията — невъзможност за по-нататъшно възстановяване.)
— Много интересно, наистина — проговори Муалама.
Останалите вдигнаха глави от копията, които четяха.
— Ако „Мисията“ наистина е участвала пряко в организирането на кръстоносните походи, целта им е била много по-далечна — продължи Муалама.
— Естествено — кимна Дънкан. — Искали са да държат човешката история под свой контрол.
— О, не само това — поклати глава Муалама. — Говоря за нещо много по-конкретно. Въоръжени отреди от европейци потеглят към Светите земи — може би „Мисията“ ги е използвала, за да търси там нещо?