От високоговорителите прокънтя нов, по-мощен глас, който говореше английски с едва забележим руски акцент.
— Така — Кон-Тики Виракоча е божеството, пред което са се прекланяли аймарите в Тиахуанако. Но кой е Домека? И дали той е първообразът на Кон-Тики?
Дънкан остави разпечатката.
— Получихме нова информация, но и тя не води никъде. Трябват ни сведения за ключа и вероятното му местонахождение. В момента…
Вратата на заседателната зала се отвори и вътре влезе Майк Гордън.
— Извинете, че ви прекъсвам — заговори той и размаха някакъв лист пред лицето на Дънкан. — Мисля, че трябва да прочетете това.
Тя взе листа и плъзна поглед по него. След това зачете на глас:
— Приложение 2, относно връзката на „Мисията“ с Домека. Доклад с дата 10/21/92 от Коридан. Съдържание: Докато издирвах цялата налична информация за Инквизицията, натъкнах се на частично запазен файл, посветен на историческа личност на име Домека. Без съмнение става въпрос за Водач, който участвал в кръстоносните походи, в процесите на Инквизицията и испанското проникване и завладяване на Новия свят. Съдейки по продължителността на описания период и неизменната поява на упоменатото лице, налага се изводът, че Домека е програмирана личност, която е била пренасяна в различни клонирани тела. Ако може да се вярва на данните, че същата тази личност е участвала в основаването и издигането на власт на нацистката партия в Германия през трийсетте години, като близък съратник на Фюрера, това означава че споменатата личност е живяла над хиляда години. Няма никакво съмнение, че „Мисията“ е въвлечена пряко в изграждането на фашистките концентрационни лагери, а също и в многобройните секретни операции, с цел издирване и събиране на аирлиански артефакти, а именно:
Подводната експедиция до Бимини и търсенето на Атлантида, 1930 г.
Експедицията на командоси от СС до Голямата пирамида, 1941 г.
Експедицията в Тунгуския район, 1934 г.
Копието на съдбата, известно още като ключа на съдбата! — тук гласът на Дънкан видимо потрепери.
— Пише ли къде се намира това копие? — попита Търкот, не по-малко развълнуван от нея.
Дънкан вдигна поглед от страницата и попита с очи Гордън. Той поклати глава.
— За съжаление информацията спира дотук. Опитваме се да възстановим останалата част.
— Може да има и друг човек… — поде Търкот, но Дънкан се бе досетила за същото.
— Фон Сеект — произнесе тя и захвърли листа на масата. — Знаел е повече, отколкото ни е казал!
Горчивият смях на Яков отекна от говорителите.
— Казах ви да не вярвате на онова нацистко копеле!
Дънкан стана.
— Майк, искам да си тук колкото е възможно по-скоро.
— Разбрано — отвърна Търкот.
— Майор Куин и господин Кинсейд. Погрижете се да бъде извлечена още информация от твърдите дискове — всичко, което има за това копие на съдбата, или ключа. Искам също да видя медицинските заключения за скелета.
— Слушам, госпожо, — отвърнаха двамата едновременно.
— Професор Муалама. Ще ви бъда ужасно задължена, ако помогнете на нашите лингвисти да разчетат надписа върху плочата. — Тя се обърна към вратата. — На работа, хора. Времето лети. Аз отивам да се срещна с фон Сеект.
Великденският остров
26 часа и 40 минути до разрушението
Кели Рейнолдс бе много по-„жива“ отколкото през предишните дни от връзката си със стража. Сякаш извънземният компютър вече не се нуждаеше от нея, но и не искаше да я пусне, просто за всеки случай. Онази част от ума й, която все още й принадлежеше, намираше този факт за мрачно забавен, напомнящ й по някакъв странен начин за майка й, която не можеше да хвърля нищо и в края на краищата гаражът и мазето се задръстиха с вещи, които никога нямаше да й потрябват.
Кели не вярваше стражът някога отново да изпита нужда от нея. Сега компютърът разполагаше с връзки с целия свят и черпеше нужната информация от първоизточниците. Кели „знаеше“ за съдбата на „Вашингтон“ и за съобщението, което стражът бе изпратил от нейно име.
В момента стражът вършеше едновременно хиляди неща — поглъщаше информация, издаваше команди, проверяваше теории, планираше действия, поддържаше постоянна връзка с Марс. И макар в сравнение с него човешките компютри да бяха немощни като калкулатори, той все пак си оставаше само машина.
И така, докато той се учеше за хората от нея, тя също го изучаваше.
16.
Станция „Чьорт“ (руската Зона 51), остров Нова Земя
26 часа и 40 минути до разрушението