След няколко минути клепачите на стареца потрепнаха. Докато чакаше, тя се зае да обмисля тактиката на предстоящия разговор. На времето фон Сеект й бе разказал за тайната дейност на „Меджик-12“ в Зона 51. Беше попаднала на името му, докато бе преглеждала документите, посветени на операция „Кламер“.
Официално се твърдеше, че операция „Кламер“ била задействана през зимата на 44-та, когато войната в Европа вървяла към своя край, но Дънкан имаше чувството, че началото е било няколко години по-рано, когато фон Сеект е бил прехвърлен от Англия в Щатите.
Фон Сеект бил заловен в Египет от британски командоси, докато се завръщал от свръхстрогосекретна и крайно необичайна мисия. Нацистки учени съумели да разчетат старорунически текстове и карта върху една подводна плоча край бреговете на Бимини и така узнали за съществуването на тайна галерия в основата на Голямата пирамида в Гиза. Фон Сеект, тогава още млад учен и член на СС, бил избран да участва в експедицията до Египет, въпреки че войната вече бушувала в пустинята и маршал Ромел се приближавал към отрупаната около Кайро британска армия.
Фон Сеект и хората му пробили отвор в стената на пирамидата, открили търсената галерия, а вътре, в един саркофаг, се натъкнали на черно метално ковчеже, което така и не могли да отворят. Докато се прокрадвали назад към фронтовата линия, те попаднали в засада на британски командоси и фон Сеект бил пленен. По-късно го прехвърлили, заедно с радиоактивното ковчеже, от Англия в Щатите и когато най-сетне учените от „Меджик-12“, успели да го отворят, те открили вътре атомно взривно устройство, което им помогнало да завършат разработките на подобен, но далеч по-несъвършен модел, в хода на прочутия Манхатънски проект.
От 1942 г. фон Сеект заживял в Зона 51, където скоро започнали да пристигат и други нацистки учени, измъкнати направо от съдебните процеси в Европа под прикритие на операция „Кламер“. След като войната свършила, американците и руснаците започнали да гледат към бъдещето и осъзнали, че в пепелищата на Третия райх има истинско съкровище, и това са нацистките учени. Наистина, повечето от тях били участвали в различни античовешки изследвания, но това нямало никакво значение за създателите на операция „Кламер“.
И тъй, докато други фашисти били изправяни пред съда по обвинения в зловещи престъпления, в периода между 1945–46 г. голяма група нацистки учени били прехвърлени тайно в Щатите — въпреки че президентът Труман подписал декрет, забраняващ имиграцията на нацисти.
В „Меджик-12“ освен фон Сеект попаднали още неколцина прочути нацисти, които се занимавали с първите изпитания на скакалците и кораба-майка. И докато имената на някои от германците, взели участие в разработките на НАСА, бързо станали обществено достояние, по-голямата част от завербуваните от агенти на „Кламер“ били запазени в тайна. По-късно, през 47-ма, информацията за дейността на „Кламер“ стигнала до медиите и избухнал грандиозен скандал, след което организацията била официално разпусната. Но Дънкан знаеше, че програмата продължила да се изпълнява и десетилетия след това.
Ако можеше да се вярва на сведенията за „Мисията“, събрани от Дяволския остров, именно нейни агенти бяха основали и използвали за свои цели операция „Кламер“, за да се доберат до каймака на немската научна мисъл след разпада на Третия райх.
И така, докато една част от немските учени бяха продължили работата си в „Меджик-12“, а друга в НАСА, основната група — предимно специалисти по химическа и бактериологична война, сред които небезизвестният генерал Хемщад, бяха изчезнали безследно. Оказа се, че генералът бе участвал в разработването на новата Черна смърт, до Гибелта си на Дяволския остров.
Изведнъж фон Сеект ококори очи и се втренчи в надвесената над него доктор Дънкан.
— Schutzstafeel — прошепна му Дънкан. — Погледни ме, нацистка свиня.
В очите на немеца проблеснаха гневни пламъчета.
— Не ми говори така — простена той. — Аз ти спасих живота. Предупредих те за опасността в Зона 51.
— И защо го направи? Ето това искам да знам. Защо постъпи така?
— Стар съм вече. Знаех, че ако корабът-майка излети, това ще предизвика катастрофа…
— Лъжеш.
Фон Сеект повдигна хърбавите си рамене.
— Както кажеш.
— Искам да чуя истината.
— Истината… — повтори фон Сеект, сякаш произнасяше проклятие.
— Искам ключа.
— Какъв ключ?
— Ключът към най-долното ниво на Циан Лин. Копието на съдбата.
Фон Сеект затвори очи и стисна устни.
Дънкан реши да опита нова тактика.