Яков не отговори. Чудеше се накъде върви разговорът.
— В Четвърти отдел не заловихте ли един от тези хибриди?
— Аха — кимна Яков. — Беше преди години. Предпочете да умре, вместо да отговаря на въпросите ни. При аутопсията се натъкнахме на данни за клониране. И на генетичен материал от нечовешки произход.
— Хубаво, само че другите, марионетките, тези които стражът държи под контрол, не са толкова лесни за откриване. Един от космонавтите на американската совалка избил целия екипаж. — Льончика завъртя учудено глава.
— А пък тези, Наблюдателите, взривили другата совалка. Враговете сякаш се множат. Ето че сега затягат примката. Американският президент заплашва нашия с ответен удар, ако „Страцида“ бъде използвана срещу неговата страна, макар вече да не разполагаме с контрол над спътника. Не съм нито прогресивист, за да настоявам за сътрудничество с пришълците, нито изолационист, за да твърдя, че не бива да им обръщаме внимание. Но заплахата си е заплаха. Аз съм руснак. И вярвам, че трябва да се бием с тях. — Льончика се наведе напред и продължи с по-тих глас. — Но те са навсякъде около нас. И преди са опитвали да се доберат до мен. Не можеш да вярваш никому. — Той стовари месестата си лапа върху бюрото.
— За да ги спрем, ще ни е нужно нещо по-специално — заговори с поверителен тон Яков. — Нещо, което може би е в архивите.
— И какво по-точно ни трябва?
— Един ключ. С него ще си върнем контрола над „Страцида“.
Льончика обмисляше внимателно следващите си думи.
— Архивите, които търсиш, действително съществуват. Добре, ще ти помогна. Но запомни, Русия преди всичко. — Льончика му побутна смачкана бележка през бюрото. — Чакай ме там тази вечер.
Зона 51
17 часа и 30 минути до разрушението
Куин завъртя скиптъра и рубинените очи блеснаха с отразена светлина. Не приличаше на предмета, който фон Сеект бе описал.
— Тежък е. Има нещо вътре.
Муалама кимна.
— Предполагам, че това е някаква машина, която функционира като ключ.
И двамата вдигнаха глави, когато вратата на заседателната зала се отвори и влезе Дънкан. Беше се върнала в Зоната, след като Куин й съобщи за находката на Муалама.
Майорът положи скиптъра на масата пред нея и тя го вдигна. Не продума и думичка на професора, сега не беше време за обвинения. Оставаха им само седемнадесет часа.
— За какво служи? — попита тя.
— Успях да преведа в най-общи линии надписа върху плочата — обясни професор Муалама. — След като разбрах, че това — той посочи скиптъра — е ключът, всичко останало си застана на мястото.
— И там пише, че служи за пропуск към най-долното ниво на Циан Лин?
— Циан Лин? — повтори учудено Муалама.
— Императорската гробница в Китай.
— Мила госпожице, зная какво е Циан Лин. Вярно е и че Китай се споменава върху плочата. — Той обърна бележника и посочи едно място. — Ето тук пише: „В годината 2038 адмирал Чинг Хо донесе силата и ключа. Силата остана. Ключът бе предаден на дошлите от вътрешното море.“
— Това ли е ключът за Циан Лин?
— Не мисля.
Дънкан затвори очи и се опита да си събере мислите.
— На коя година от западния календар съответства 2038-ма от китайския?
Муалама направи кратки изчисления наум.
— 656-та преди Христа.
— Кой е този адмирал Чинг Хо?
— Нямам представа.
Дънкан отново втренчи поглед в превода.
— Силата — възможно ли е това да е рубинената сфера, която открихме в Голямата цепнатина?
— Напълно възможно — кимна Муалама.
— Но щом са предали ключа от Циан Лин — това какво е? — тя посочи скиптъра.
— Друг ключ.
— Друг ключ — повтори Лиза и седна уморено. — Добре, едно по едно. Казвате значи, че това не е ключът от Циан Лин?
— Да, така мисля. Според надписа на плочата…
Дънкан махна с ръка.
— Ясно. Но знаете ли къде е ключът от Циан Лин?
— Ако е ключът, за който става дума в надписа — заговори Муалама, — бил е предаден на хората от вътрешното море. Така са наричали тогава Средиземно море. През 656 г.пр.н.е. възможностите са няколко. Рим все още не е бил основан, но гърците са владеели значителна част от крайбрежието. Асирийската империя, която управлявала териториите от днешна Турция до Египет, със столица Ниневия, също била в разцвета си.
— С други думи, не знаете къде точно е бил отнесен ключът.
— Онзи ключ — да. Има един начин, предполагам, да проследим пътя му.
— Как?
— Този ключ би могъл да ни отведе при информацията за онзи ключ. Дори нещо повече — би могъл да ни разкрие истината. Цялата истина.
— Какво искате да кажете? — попита Дънкан. — Щом не е ключ за Циан Лин, за какво може да е бил предназначен скиптърът?