— За едно място — едно скривалище.
— И къде е това скривалище?
— Мисля, че това е ключът за Залата на познанието.
— Каква Зала на познанието?
— Според легендата — обясни Муалама — съществува скрита стая, в която се съдържа цялата изгубена история на човечеството. Описаното в архивите датира далеч от преди онова, което съвременната наука е успяла да възстанови. Говори се за един остров на име Атлантида и за фантастичното царство, съществувало там.
— Сега вече и ние знаем, че Атлантида е съществувала — отвърна Дънкан. — Следователно, възможно е наистина да е имало подобна Зала. Но тя не е ли била разрушена заедно с потъналия континент?
— Не и според легендата.
— И под каква форма са тези архиви?
— Не зная под каква, но подозирам, че за известно време са се намирали в кивота. Госпожице Дънкан, трябва да ме изслушате. Прекарал съм много години по следите на легенди и слухове. Преводът на руните вероятно се различава от този на специалистите, защото използвах интуицията и познанията си. Освен това…
— Професоре — прекъсна го Лиза, — през последните няколко месеца бях свидетелка на много странни неща. Видях тайнствени места, за чието съществуване никой не е подозирал. Така че, моля ви, говорете спокойно. Готова съм да приема всичко.
— Е, добре — кимна Муалама. — Според мен, писмената история на нашето човечество се съдържа в кивота, който от своя страна се намира в Залата на познанието.
— Но къде точно е тази Зала?
— Според надписа от плочата, тя е скрита в недрата на Акерското плато, в едно от шестте отделения на Дуат, край Пътя на Росту. Мисля, че това, което търсим, лежи под Големия сфинкс на платото Гиза.
Ето пак Гиза, помисли си Дънкан. Още една причина да се отиде там.
Муалама продължи.
— За мен Сфинксът винаги е бил една неразрешена загадка. Археолозите не могат да намерят общо становище по въпроса кога е бил построен, макар да няма никакво съмнение, че това е станало много преди вдигането на трите пирамиди зад него.
— Колко преди? — попита Дънкан.
— Някъде около пет или шест хиляди години преди пирамидите.
— Тоест почти по времето, когато на Атлантида е процъфтявала аирлианската цивилизация. — Тя даде знак на Куин и майорът включи един от вградените в масата компютри.
— Точно така — кимна Муалама. — Други дори смятат, че възрастта му е над 10 000 години.
— Нима е възможно да е толкова стар? — попита Дънкан.
— По мое мнение — да. Запозната ли сте с египетската история?
— Коя част?
— Най-древната, естествено. Има толкова въпроси, на които все още няма подходящ отговор. Като например ориентирането на пирамидите по звездите. Ако се съди по начина, по който са били изградени тунелите и техните входове, трите пирамиди трябва да са вдигнати по времето на Четвъртата династия, между 2613 и 2494 г.пр.н.е., но подготовката и планирането на строежа е станало поне няколко хиляди години преди това. Доказаха го някои проучвания на звездните карти с помощта на съвременни компютърни средства, но кой знае защо никой не говори за това. А най-изумителният и напълно необясним факт е липсата на каквото и да било развитие в цивилизацията на древния Египет. Цивилизация, която просто възникнала от нищото по времето на управлението на фараона Менес и останала горе-долу на това технологично ниво до самия си упадък. Помислете върху това. Ако бяхте археолог от бъдещето и извършвахте разкопки около Кайро, щяхте да откриете огромни различия в архитектурния стил между деветнадесети и двадесети век. Сега това ви се струва естествено, а става дума само за някакви си сто години. Но погледнете историята на древния Египет. Хиляди години без никаква промяна. Да се върнем на Сфинкса. Знаете ли как са определили възрастта му? По един надпис и нищо повече. Без да се прави оценка на състоянието на материала, промените от времето и климата. Един-единствен знак, за който дори съществува мнение, че е бил поставен там по-късно. Знак от надпис, посветен на фараон Тутмос IV, който по времето на своето управление, между 1401 и 1391 г.пр.н.е., накарал да почистят Сфинкса и да определят възрастта му. По негово нареждане поставили стела — каменна плоча между лапите, където на тринадесетия ред се среща думата Хаф. Според египтолозите това е името на фараон Хафре или Хефрен, управлявал между 2520 и 2494 г.пр.Хр., и вероятно по негово време — сметнали специалистите — е бил построен Сфинксът. Виждал съм тази стела. Повърхността й е толкова изгладена от времето и вятъра, че не може да се различи нищо. Как, ще попитате, тогава са разчели надписа? Много просто — някъде съществувало негово копие. Какво излиза — става дума за копие на нещо, което никой не е виждал. Ето по какъв начин е определена възрастта на Сфинкса! Друго обаче привлече вниманието ми в онзи надпис. Там се споменава, че Сфинксът съдържал в себе си велика вълшебна сила от създаването на света.