— Божичко, човече, никой от вас си няма понятие какво става тук! Трябва да ги спрете незабавно!
— Казах — не отговарям за тях.
— Според морския закон те са пасажери от вашия кораб и в момента животът им е изложен на опасност.
— О, какво толкова? — завъртя глава Холс. Той погледна през стъклото на кабината. Първите надуваеми лодки вече наближаваха щита. — Ще се ударят в щита, ще отскочат назад и ще се върнат обратно. Те си мислят… — Холс млъкна, забелязал, че от щита се подава нещо. — Това пък какво е, мътните го взели?
Приличаше на черен облак, но менеше формата си непрестанно, сякаш бе живо.
— Пълен напред, дясно на борд — нареди Холс. Носът на кораба започна да се измества бавно в посока към острова. Холс вече различаваше фигурата на Паркър, изправен в една от първите лодки.
— Аз изчезвам от тук — разнесе се гласът на пилота по радиото и в потвърждение изтребителят направи остър завой и започна да се отдалечава от щита.
— Какво става? — извика Холс.
— Не зная — отговориха по радиото. — Прилича на същото, което сполетя „Джордж Вашингтон“.
Холс премигна уплашено. Беше виждал кадри със самолетоносача по телевизията. Знаеше, че не може да става и дума за сравнение между неговата тенекия и мощния авионосец.
Черният облак се спусна ниско и покри хората в лодките. Докато корабът извиваше встрани, Холс забеляза, че екипажите на лодките са завладени от паника. Някой се свличаха на пода.
— Измъкни ни от тук, кормчия — произнесе той по вътрешната уредба, макар да не се съмняваше, че в машинното изстискват и последната капчица мощност от двигателите.
Изведнъж хората в първите лодки започнаха да се изправят. Холс вдигна бинокъла и го насочи към тях. Отново забеляза Паркър, по този път Водача гледаше право към „Островен бриз“. Тялото му потръпваше конвулсивно, но очите му бяха неподвижни и сияеха със същата безумна светлина, на която Холс бе станал свидетел неведнъж по време на пътуването. Холс завъртя настройката, но внезапно пръстите му застинаха неподвижно. Кожата върху лицето на Паркър се белеше, сякаш под повърхността й се криеше някакво друго живо същество. Холс огледа другите хора в лодките — навсякъде картината бе подобна. Една от жените вдигна ръце и дръпна провисналите остатъци, а под тях шурна кръв. Жената разкриви уста в писък, който Холс не можеше да чуе. Тя се олюля и падна зад борда.
Един мъж в съседната лодка се удряше в гърдите и викаше. Той се строполи на пода и започна да рита, но после утихна.
Черният облак беше изчезнал, но Холс забеляза, че гумената повърхност на лодките е покрита с тъмен слой, който сякаш се движеше на вълни. Той насочи вниманието си отново към челната лодка. Паркър движеше окървавените си устни, сякаш издаваше нареждания на хората в съседните лодки. Холс свали бинокъла. Две от лодките смениха курса и поеха към „Островен бриз“. Останалите продължиха към щита.
— Увеличете скоростта! — извика Холс в рупора към машинното.
Холс знаеше, че леките, снабдени с извънбордови двигатели надуваеми моторници могат да го настигнат без особено усилие. Нямаше никакъв начин да им се изплъзне. Той насочи бинокъла си към най-близката от преследващите го лодки. Върху лицето на човека, който стоеше изправен в нея, бе разцъфнала злорада усмивка.
Изведнъж се разнесе грохот и над палубата прелетя изтребителят — толкова ниско, че едва не закачи една от мачтите. От лявата му страна бликаше огън и Холс долови пронизителния вой на високоскоростната самолетна картечница. Едрокалибрените куршуми вдигаха фонтани от пръски, които се приближаваха към предната лодка. Внезапно лодката и екипажът попаднаха под един откос и всичко се превърна в кървав водовъртеж. Когато изтребителят се издигна нагоре, във водата вече нямаше нищо.
Холс отново премести бинокъла. Въпреки че бяха станали свидетели на кървавото меле, екипажът от втората лодка не се беше отклонил и на сантиметър от курса. Сега вече тя беше само на триста метра от борда на кораба и приближаваше с бързи темпове. Хората вътре разглеждаха „Островен бриз“ с мрачни и решителни изражения.
Изтребителят се върна за втора атака и резултатът бе същият. Холс, който наблюдаваше всичко през бинокъла, видя как един от хората в лодката бе улучен от двадесетмилиметров куршум, с размери на малък снаряд. На гърдите на нещастника зейна грамаден кървав кратер и тялото му прелетя над петнадесет метра, преди да цопне във водата.
— Проклет да съм — възкликна Холс след ужасяващата сцена.
Радиото изпука и от говорителя се разнесе познатият глас:
— Говори капитан Норис. Следвайте настоящия курс, докато забележите моя кораб. Ще изпратим група да ви посрещне. Разбрано ли е?