Не за първи път Яков и Търкот бяха обсъждали възможността срутването да е по-голямо, отколкото са възможностите им да се справят с него. Търкот си даваше сметка, че отреденото им време неумолимо изтича, но отдавна бе приучил ума си да се съсредоточава върху непосредствената задача. Ръцете му бяха разкървавени от острите краища на отломъците, които повдигаше и отнасяше назад с машинални движения, но той не обръщаше внимание на болката. Бяха прокопали нещо като тунел в тунела, с дълбочина четири-пет метра. На няколко пъти камъните под краката му се бяха размествали, които го навеждаше на мисълта, че не е изключено същото да сполети и тези отгоре. Вътре в тунела беше тъмно и се налагаше да работят пипнешком.
Търкот познаваше добре възможностите на тялото си и границите, отвъд които би могъл да го тласка. Предполагаше, че ще издържи най-много още три часа, преди да се наложи да спре за почивка. По-нататък щеше да е все по-трудно, заради болките в мускулите и наранените пръсти. Но най-голямата грижа бе липсата на вода. В подобни условия двамата с Яков щяха да издържат не повече от два дни в тунела.
Търкот си погледна часовника и осъзна, че за неговите сънародници този период е още по-къс — не повече от пет-шест часа.
Ако не намерят ключа.
Кайро, Египет
5 часа и 30 минути до разрушението
Пристигането на Дънкан и Муалама в Кайро не остана толкова незабелязано, колкото биха искали. Въпреки ранния час хиляди зяпачи се бяха стекли край летището, за да зърнат с очите си легендарния извънземен кораб при неговото първо посещение в Кайро. Дънкан би предпочела да се приземят непосредствено пред Сфинкса, но египетското правителство не им бе разрешило и бе поискало да кацнат на летището.
Дънкан нямаше никаква представа по какъв начин се е разпространила новината за пристигането им, но предполагаше, че е дело на КИСПП. Още щом се приземиха, двамата излязоха навън, изпълнени с желание колкото се може по-скоро да потеглят за платото Гиза. В колата, която ги очакваше, седеше председателят на Египетския върховен археологически съвет и Муалама го позна веднага. Двамата се бяха срещали на няколко конгреса, но досега не бяха разговаряли. Доктор Хасар имаше мрачен и навъсен вид.
— Хайде, качвайте се бързо в колата — подвикна им той през отворения прозорец и посочи полицаите, които едва задържаха тълпата.
Дънкан и Муалама се мушнаха при него и Хасар кресна на шофьора да тръгва. Докато приближаваха вратите на летището, Муалама подаде ръка на чиновника.
— Доктор Хасар, приятно ми е да се срещнем отново.
Хасар се направи, че не забелязва ръката му. Той чукна с пръст по стъклото.
— Бронирано е. Наложи се да помоля мой приятел от Министерството на отбраната да ми отпуснат колата. — Той посочи тълпата. — Да не мислите, че са тук заради скакалеца? Вече се разнесе слухът, че искате да слезете в тунелите под Сфинкса. Сами виждате какво е мнението им по въпроса.
Дънкан бе предупредена, че ще попаднат право в гнездото на осите. Знаеше за нежеланието на египетското правителство да се допускат изследователски екипи в историческите паметници в страната, особено когато ставаше дума за чужденци. Не бяха рядкост и случаите на атаки срещу туристи от групи мюсюлмански фундаменталисти.
— А вашето мнение какво е? — изстреля направо Дънкан.
Хасар изглеждаше изненадан от неочакваната атака.
— И моето е същото. Но не защото мисля, че е светотатство да се отварят гробници, както смятат мюсюлманите.
— А тогава защо?
— Защото е загуба на време.
Муалама се извърна на седалката.
— Но открай време се знае, че под Сфинкса съществуват неизследвани тунели и кухини.
— Да, така е — кимна Хасар. — Една японска изследователска група го доказа съвсем наскоро с помощта на специално пригодено за целта радарно устройство. Откриха голяма кухина в южна посока, съвсем близо до Сфинкса.
— Знам за подобна на северната страна — добави Муалама. — Прилича на тунел, който върви от север на юг и минава под статуята.
— Съмнявам се — бе коментарът на Хасар.
— Аз пък се питам какво може да има между лапите — рече Муалама.
— Плочата, която лежи там, е поставена по-късно. От римляните. Всъщност, вие го знаете.
— Мисля, че там долу се намира Залата на познанието — заяви Муалама.
Хасар въздъхна.
— Залата на познанието? Видението на Кейси? О, това са брътвежи на безумец.
— Вярно е, че теориите му не допадат на много учени. Но в тях определено има нещо — не се предаваше Муалама.
— Ах! — изстена Хасар и се плесна по челото.