Макар и неохотно, Хасар трябваше да признае, че е заинтригуван.
— Какво е това?
— Ключ — обясни кратко Муалама.
Хасар го взе и премери на ръка теглото му.
— Откъде го взехте?
— От кратера Нгоро-нгоро.
— От кратера Нгоро-нгоро? — повтори учудено Хасар. — Някой го наричат Райската градина. И се въргаляше просто така, в тревата?
— Не.
Хасар не бързаше.
— Беше в един саркофаг. Върху саркофага имаше плоча.
— А какво имаше в саркофага?
— Скелет на аирлианец — Муалама си взе скиптъра.
Хасар въздъхна и премести поглед към Нил. За Дънкан не беше скрит, нито необясним конфликтът, който бушуваше в душата на египетския чиновник. Посветил целия си живот на изследване и пропагандиране на великата древна история на неговата страна, сега той бе изправен пред необходимостта да я замени със съвсем нови и неочаквани факти.
— А копие намирано ли е долу? — попита тя.
Хасар сбърчи чело.
— Моля?
— По време на Втората световна война. Дали е имало копие в Голямата пирамида?
— Не.
— Къде е Каджи? — продължаваше с въпросите Дънкан.
— Не познавам никой с такова име — Хасар се надигна. — Та както ви казах, не мога да ви разреша да правите разкопки в този район.
— Няма да си тръгнем така лесно — закани се Муалама.
— Предупредих ви. Докоснете ли и едно камъче на платото, ще ви държа лично отговорни.
Марс
5 часа до разрушението
Стоманените ракоподобни клещи се заровиха в песъчливата марсианска почва и удариха нещо твърдо, но не беше скала. Информацията беше предадена мигновено до подземния контролен център и всички роботи преустановиха работа.
Последва нова команда и роботите започнаха отново да копаят, но далеч по-предпазливо. Скоро под лъчите на далечното слънце се показа черна метална стена, скрита от него в продължение на много хиляди години. Краищата на металната плоча бяха разкъсани и назъбени от някаква неистова сила.
Сантиметър по сантиметър, стъпка по стъпка, роботите разчистваха мястото на катастрофата.
Москва
5 часа до разрушението
Пръстите на Търкот драскаха по плочата, опитвайки се да я задържат, когато тя неочаквано се изтърколи напред. Беше толкова изтощен, че трябваше да изминат няколко секунди, преди да осъзнае какво означава това. Той се изправи, пренебрегвайки острите болки в гърба, и погледна напред. Тъмнината бе все тъй непрогледна. Търкот вдигна ръце и заопипва пред себе си.
— Хей, излязохме — викна той на Яков, доловил лек полъх по лицето си. — Идвай насам!
Руснакът го чу, захвърли камъка, който носеше, и се пъхна обратно в тунела. Колкото повече напредваше, толкова по-тясно му ставаше. Уплаши се, че ще се заклещи, също както тогава, в Афганистан, когато попаднаха в засада. Напъна с яките си плещи и дочу звук на разпарящ се плат. Издиша, за да смали гръдния си кош и се оттласна, доколкото намери от какво, с крака. Изведнъж се промуши от другата страна и тупна на пода. Докато Търкот му помагаше да се изправи, тунелът, който бяха прокопали, внезапно се срути, отрязвайки пътя на светлината.
— Тук електричеството явно е прекъснато — промърмори Яков.
— Прекъснато, казваш — повтори саркастично Търкот. — Излишно е да питам — не разполагаме с никаква светлина, нали? За такова нещо никога нямаше да получиш значка на добър бойскаут.
— Всеки отговаря за себе си — рече Яков. Изведнъж в ръката му блесна ярка светлина. — Да вървим — той насочи миниатюрното фенерче към тунела.
След десетина минути трябваше да вземат първото решение. Тунелът се разклоняваше на два ръкава. Яков огледа всеки от тунелите. Лявото разклонение беше по-тясно и слизаше надолу, дясното запазваше размерите си и вървеше равно.
— Е? — попита Търкот.
— Да хвърлим монета? — предложи Яков.
— Аз предлагам да изберем левия. Все си мисля, че архивите ще са надолу.
— Има логика — съгласи се Яков и се приведе, за да не одраска темето си в ниския тунел. Продължиха навътре, но само след няколко крачки спряха. Яков заяви, че дочул шум отляво. Освети наоколо и долу проблеснаха няколко чифта очи.
— Плъхове — подметна той на Търкот.
Но Майк бе забелязал нещо друго.
— Я прегледай стената.
Яков отново насочи светлината встрани. Стената вече не беше бетонна, а метална. Намираха се в нещо като голяма желязна тръба с диаметър близо метър и седемдесет. Въздухът беше влажен, а по стената имаше ръжда.