Когато най-после се освободи от товара си и болката стихна, той изви назад глава и изпусна дълбока въздишка на облекчение.
И тогава, с крайчеца на окото си, мярна някакъв образ в огледалото. Зад него стоеше черна фигура — по-огромна от Филис.
Сърцето му щеше да се пръсне. Извърна се. Нямаше никого. Беше сам.
Ледени тръпки полазиха по гърба му. Нямаше никакво обяснение какво се случва.
Обърна се отново към огледалото, но не видя нищо друго, освен собственото си бледо и уплашено лице.
Урината, която бе останала, блокира мехура му, причинявайки топли болезнени спазми в долната част на корема му. Дишайки тежко, най-накрая Джеръд успя да изцеди и последната струйка.
Внезапно температурата в тоалетната спадна драстично. „Трябва да се махна оттук“ — помисли си той.
Вратата не помръдваше. Колко тъпо! Разбира се, че бе заключил. Той хвана алуминиевия плъзгач и дръпна резето. Вратата отказваше да се отвори.
Напълно объркан, той започна да дърпа напред-назад резето, въртейки ключалката, но безрезултатно. Оставаше си заключен вътре.
Джеръд трепереше от студ. Да не би климатичната инсталация да се е повредила?
Завладяха го налудничави мисли, че това е дело на Филис, която е решила по този начин да се отърве от него или поне да му отмъсти затова, че бе нарушил спокойствието й. Тя бе способна да го остави да изгние в тоалетната на самолета.
Беше толкова глупаво, както халюцинациите му за мъжа в огледалото.
Само че това не беше мъж! Това не беше човек! Той огледа предпазливо малкото пространство. В огледалото в него се взираше единствено ужасеното му отражение.
Джеръд започна да удря по вратата, но силите му го бяха напуснали. Вече го връхлиташе клаустрофобията му, която започваше да го парализира. Беше заключен в тази малка кабинка и за него това бе неописуем върхов кошмар.
— Помогнете ми! Заключен съм! — крещеше той, но гласът му приличаше по-скоро на грачене. Нямаше как някой да го чуе. Той не можеше да крещи. Гласните му струни бяха заключени, точно както вратата.
— Заключен съм вътре! Помощ! Моля, помогнете!
Това беше само дрезгав шепот, жалостив и тих зов за помощ.
Макар в кабинката да ставаше все по-студено, Джеръд започна да се поти. Не му достигаше въздух и имаше усещането, че някой или нещо го е стиснало за гърлото.
Беше напълно наясно, че се случва нещо невъобразимо. Не беше възможно да не се отвори вратата. Просто не беше възможно! Същото се отнасяше и до ледената температура. Невъзможно! Просто и елементарно.
Може би останалите триста пътника да са вече много далече оттук? Може би всички от другата страна на тази врата вече са мъртви? Това беше поредната налудничава мисъл, която се промъкваше в главата му.
Джеръд изпитваше мъчителна липса на въздух. Той стенеше и скимтеше. Нищо не се случваше и никой не идваше да му помогне.
Погледна още веднъж в огледалото.
Огромната черна фигура се бе появила зад него отново. Бе се навела над него, почти готова да го погълне, като кръвожадна акула.
Джеръд направи пореден опит да извика, но издаде само слаби тънки звуци, същите, които издаваше, след като беше ял мидите в Hae Chang BBQ.
13
Каси
Евелин Хукс беше грубовата жена, която не можеше лесно да бъде пречупена. У дома, в Шугър Крийк, тя налагаше волята си на всички, с изключение на Каси, която единствена можеше да я стресне.
Това се дължеше главно на внушителната фигура на Евелин. Тя никога не е била слаба, но през последните години започна да трупа килограми, с което всяваше още по-голям страх у всеки, който дръзнеше да й противоречи.
Евелин се ползваше с уважението както на приятелите, така и на враговете си. Не можеше да се каже, че имаше много врагове, ако изключим местните пияници, чиито дебели глави не можеха да разберат, че Шугър Крийк беше едно „трезво“ градче. Ако искаха да се натряскат до козирката — често коментираше Евелин — нека отидат в Лас Вегас или в Лос Анджелис, където господстваше греховното мислене, но не и в нейния град или по-точно, в града на Джон, тъй като именно нейният съпруг бе човекът, който направи Шугър Крийк широко известен. Преди трийсет години градчето не съществуваше. Днес то беше просперираща общност с три хиляди души население.