Джон притежаваше нюх за златото. Преди трийсет години той забогатя неочаквано, предявявайки права върху дял в планините Уа Уа. По волята на съдбата там имаше една стара мина върху малко парче земя и правата му върху тази недвижима собственост бяха узаконени. Та, точно там Джон се натъкна на урожай от берили — скъпоценни камъни, които го направиха богат за една нощ. Сега притежаваше шест мини. Допреди месец бяха седем, но той продаде едната от тях на австралийско търговско дружество, като чистата му печалба възлезе на осем милиона долара. За него солидната му банкова сметка, или по-точно, банкови сметки, не бяха оправдание, за да промени скромния си начин на живот. Той продължаваше редовно да посещава мините си, придружен единствено от стария си ленд ровър и една палатка. Понякога Евелин отиваше с него. Тя му беше законна съпруга и затова смяташе, че половината от това, което притежаваше той, й принадлежеше.
Нито за нея, нито за Джон, можеше да се каже, че бяха алчни, или поне вече не бяха алчни. Като млад обичаше парите и дори бе правил невъзможното, за да ги има. Когато обаче здравето започна да му изневерява, той осъзна, че материалните ценности са нещо относително и че не те бяха онова, от което всъщност имаше нужда в този живот.
След като ежедневно започна да му се напомня, че и той е смъртен, Джон започна да мисли за женитба — нещо, над което никога не бе разсъждавал, или още по-малко, се беше стремял. Същото се отнасяше и за Евелин. Тя бе непрекъснато в движение и нямаше много време за сериозни ангажименти, така че никога не си бе представяла, че ще се окаже в отдалечено градче като Шугър Крийк.
Преди седем години Евелин беше останала без пукнат цент и спешно се нуждаеше от пари. Тя се кандидатира за работа в мотела на Джон, където той живееше сам в скромна стая. Въпреки че беше заможен, той нямаше особен афинитет към лукса и луксозните вещи. Между него и Евелин пламна искра в мига, в който се видяха, и само година след нейното интервю за работа — период от време, който и двамата смятаха за невероятно кратък, те вече пристъпваха по пътеката към брачния олтар. По-късно осиновиха Каси.
Сега Евелин и дъщеря й пътуваха за изложението на скъпоценни камъни и минерали в Сидни. Неколцина купувачи, които щяха да присъстват там, бяха проявили интерес към скъпоценните камъни на Джон. Това беше достатъчно основателна причина да се изтърпи този дълъг полет. Освен това Джон вече трета година пропускаше изложението в Сидни и бе дошло времето да развее семейния флаг отново. Преди две седмици обаче той се бе разболял от пневмония и, въпреки че опасността бе преминала, лекарите го бяха убедили, че не е напълно възстановен, за да предприеме такъв изморителен полет. Тогава Евелин предложи да отиде вместо него. Изникна обаче и друг проблем — какво да се прави с Каси? Джон предложи да остане с него, но Евелин не искаше и да чуе. Дори не можеше да си представи, че ще бъде на другия край на света, далеч от Каси, па макар и само за седем дни. Ето защо те решиха тя да вземе Каси със себе си в Австралия.
Евелин се молеше това решение да не се окаже погрешно. Измъчваха я колебания, защото в деня непосредствено преди заминаването Каси бе изпаднала в някаква дива ярост.
Вътре в самолета, където сега бе тихо, Евелин бе налегната от спомени. Вчера, когато се прибра у дома в мотела в Шугър Крийк и още не беше слязла от колата, тя видя Жанет, която буквално изхвърча от входната врата. Жанет и съпругът й също живееха в мотела на Джон. Дълги години семейната двойка управляваше ресторанта и бара на мотела и се грижеше за поддръжката на стаите.
Когато Жанет й каза, че Каси е в ужасно състояние, Евелин се втурна в мотела, където намери Каси в спалнята й, ръмжаща и тресяща се от гняв, с дълбока, обилно кървяща рана над лявата й вежда. Първата мисъл на Евелин беше, че Каси е издрала до кръв с нокти лицето си.
Седнала на мястото си в самолета между осиновената си дъщеря и красивата брюнетка, Евелин бе свила устни при спомена за вчерашния ужас, който не й даваше мира. Тя вдигна очи към тавана на самолета, като се стараеше Каси и Сабрина да не забележат сълзите й.
Вдигна поглед и тя забеляза мършав мъж, който си проправяше път към пътеката. Неговото място беше през няколко реда по-надолу, където една, приличаща на огромна купа сено жена, бе блокирала пътя. Не че Евелин беше фиданка, но си мислеше, че застанала до нея, щеше да изглежда фина и дори секси. Мъжът се промъкна покрай жената, вперил безумен поглед напред.
Мислите й се върнаха към вчерашния епизод с Каси. Момичето бе побесняло поради причина, която Евелин не можеше да разгадае. Тя бе разперила нокти и съскаше срещу майка си като разгневена котка. Това се бе случвало доста често през първите няколко седмици след като се бе преместила да живее с тях.