Тя беше обърнала стаята си с краката нагоре. Евелин и Джон бяха ставали свидетели на подобно деструктивно поведение и преди, когато Каси бе изпотрошила огледала и всичко, в което би могла да види отразен образа си, сякаш изпитваше ужас да гледа себе си. Тя бе чупила парчета от мебели, бе разнебитила всичко, което ръцете й достигаха. Това обаче не беше най-страшното от пораженията й. Най-потресаващо бе собственото й осакатяване. Понякога през нощта Евелин не можеше да мигне от страх при мисълта, че Каси може да прекрачи всички граници, да се нарани и дори да се убие.
Вчера Каси се държеше така, сякаш Евелин и Жанет бяха дошли да я отведат. Като че ли не ги познаваше. Евелин се приближи към нея внимателно, а Каси започна да извива ръцете си и да издава странни неразбираеми звуци. Когато яростта й отслабна, тя бе изтощена и цялата плувнала в пот.
Евелин многократно бе питала дъщеря си коя е причината да се разстройва толкова. Не се ли чувстваше по-спокойна напоследък? Защо се повтаряха тези потресаващи кризи? Не получаваше никакви отговори. Всъщност, тя и не очакваше.
По това време куфарите им бяха готови и билетите ги чакаха на летището, така че Евелин не се отказа да вземе дъщеря си със себе си.
Към момента всички видими белези от случилото се вчера бяха избледнелите драскотини по бузите на Каси и хваналата вече коричка рана над веждата й.
Като че ли прочела мислите на майка си, Каси започна да се върти като вретено в седалката си, после се наклони настрани и хвърли поглед през рамо към пътеката. В един момент започна да скимти като ранено животно — нещо, което досега Евелин не бе чувала, въпреки че се бе наслушала на какви ли не странни звуци, които дъщеря й издаваше през годините.
Евелин също обърна глава, за да види какво бе провокирало странната реакция на дъщеря й този път. Не забеляза нищо друго, освен спящи в различни пози пътници, както и двете тоалетни в задния край на тяхната редица седалки. Това бе всичко. Каси обаче продължаваше да издава тези странни скимтящи звуци.
Сабрина Лабатон също бе забелязала огромната жена, застанала на пътеката, през два реда от тях и се чудеше как е възможно някой да се остави да надебелее до такава степен.
Мъжът, който трескаво си проправяше път покрай нея, сигурно тежеше три пъти по-малко. Сабрина предположи, че бяха женени, съдейки по сърдития поглед, който жената му хвърли. Мъжът мина почти тичешком покрай Сабрина, на която не й бе нужна диплома по психология, за да разбере, че той отчаяно се нуждае да посети тоалетната. Тя изпита съжаление към него по ред причини, но най-вече за това какво го очакваше, когато се върне на мястото си.
Не след дълго съседката й, Евелин, явно отново имаше проблеми с осиновената си дъщеря, която от началото на полета не беше обелила нито дума. Каси се бе навела през дръжката на седалката си и бе вперила поглед назад, издавайки странни звуци. Преди време Сабрина имаше малко кученце. Една кола го бе блъснала и му бе счупила крачето. Неговото жално скимтене бе оставило дълбока следа в душата й и сега звуците, които Каси издаваше, й напомняха точно за този сърцераздирателен плач. Момичето бе вперило поглед в мъжа, който бързаше към тоалетната.
Евелин проследи погледа на Каси, поклати глава и се отпусна тежко върху седалката.
— Няма нищо особено — каза тя на момичето. — Не ставай смешна.
Когато обаче Каси не й обърна никакво внимание, Евелин използва сила, за да дръпне дъщеря си върху седалката. В момента, в който го направи, Сабрина прочете болка в очите на Каси — болка, която майка й явно не бе забелязала. Евелин изпусна въздишка на облекчение, убедена, че още една от кризите е била предотвратена.
— Тя не е от разговорливите, нали? — отбеляза Сабрина.
Това не беше въпрос и гласът й изразяваше смесица от загриженост и тревога.
Очите на Евелин срещнаха нейните. Изглеждаше обидена.
— Не исках да… — започна Сабрина, макар да не намираше за нужно да се извинява.
— Каси не е изричала нито думичка цели две години — каза Евелин. — Това е самата истина.
Сабрина остана с отворена уста.
— Даже и повече — продължи Евелин. — Със съпруга ми я осиновихме преди две години. Тогава тя вече бе изгубила способността си да говори. — Жената изтри стичащите се по бузите й сълзи. — Сега минава през пореден ужасен период, който започна вчера.