— Не знам какво да кажа — промълви Сабрина като израз на безнадеждно капитулиране пред злото.
— Няма какво толкова да кажете — успокои я Евелин. — Да, ужасно нещо наистина. Много мислих, преди да реша да я взема със себе си на това пътуване, но сърце не ми даваше да я оставя сама цяла седмица, макар че може би щеше да е по-разумно. Мислех си, че рано или късно ще се наложи Каси да стъпи на краката си, но сега се притеснявам, че действам с твърда ръка и малко прибързано. Надявам се да не съжалявам, че я взех със себе си.
Те пак замълчаха, после Евелин въздъхна.
— Защо не може да се почувства сигурна? Сега е на безопасно място. Джон и аз я обичаме, няма как да не го знае.
— Такъв вид травми оставят дълбоки белези в душата на човек за много дълго време — заключи Сабрина.
— Знам и затова се страхувам — добави Евелин. — Ами ако тази травма й остане за цял живот? Единственото ми желание е да може да забрави всичко и да започне нормален живот. Толкова ми е жал за нея. Така искам да й помогна. Джон също.
Те седяха мълчаливо в летящия в нощта самолет. Каси също бе потънала в мълчание и по всяка вероятност най-после беше заспала.
— Казахте, че чичо й бил главният заподозрян — внезапно прекъсна мълчанието Сабрина. — Не е ли било убедително доказателството?
— Както вече споменах, доказателствата определено са сочили към него, но после възникнаха известни съмнения заради това, което Каси каза след убийството — преди да спре да говори окончателно. Беше ужасена от мъж, който я бе наранил, от мъж, който не й е давал покой. Не е имала предвид чичо си. Твърди, че има предвид друг мъж, който е бил в къщата.
— Друг мъж? — попита Сабрина.
— Наясно съм, че всичко е доста смущаващо. Полицията не откри абсолютно нищо, което да доказва, че освен жертвите и Каси, в къщата е имало още някой, а в интерес на истината разследването беше проведено много задълбочено.
Евелин се загледа нагоре в извития таван и закри устата си с ръка. Очите й заблестяха от сълзите, които се канеха да потекат.
— Е, това е. Това е цялата история.
След като направи това заключение, тя не продума почти през цялата нощ.
Когато спря да говори, Сабрина реши, че й е разказала наистина всичко, но начинът, по който Евелин продължаваше да хапе долната си устна й подсказа, че има още нещо.
— Нищо още ли не се случи, Евелин? — попита я тя мило.
За момент по-възрастната жена се поколеба.
— Ох, не знам. Наистина не знам… Понякога си мисля, че Каси вижда неща.
— Какви неща?
— Ами… Понякога се питам… — Тя се мъчеше да намери подходящите думи.
Сабрина хвърли поглед към момичето, което седеше спокойно, без да му минава през ум, че двете жени говорят за нея.
Съвсем несъзнателно, Сабрина започна да си гризе ноктите — вреден навик, който бе придобила когато бе нервна.
— Какво, Евелин?
— Ще се опитам да ти го обясня по друг начин — започна Евелин предпазливо. — Един ден с Джон взехме Каси на църква в Шугър Крийк. По време на цялата служба тя не престана да гледа втренчено Роза Макграфт — учителка, която седеше на същата пейка, малко по-встрани от нас. Роза беше с няколко години по-възрастна от мен. На следващия ден разбрах, че през нощта Роза е починала. Съвсем внезапно. Била получила удар.
Сабрина не каза нищо.
— Същото се случи и с пощаджията, Лари Бифин. Ние го виждахме всеки божи ден, но последния път, когато донесе пощата и си тръгваше, Каси го изгледа втренчено. После чухме, че Лари е починал от сърдечен удар.
Евелин смутено извърна поглед встрани.
— Сигурно си мислиш, че съм мръднала.
Преди Сабрина да може да отговори, Евелин добави:
— Не става въпрос само за такива страховити неща. Ще ти кажа и нещо друго. Преди известно време коляното ми отказа. Толкова ме болеше, че не можех да ходя. Лекарят ни не можеше да установи причината и искаше да ме изпрати при специалист в Солт Лейк Сити. Тогава Каси сложи ръка върху коляното ми. Може и да не повярваш, но се кълна, че е истина: болката започна да отслабва и в рамките на час изчезна напълно, като никога повече не се появи. Докторът ни беше смаян, тъй като никога не бе ставал свидетел на нещо подобно и не можеше да даде разумно обяснение за това.