Нямаше никакъв признак, че Каси слуша какво говорят за нея. Тя просто си седеше, впила тъжен поглед в ръцете си, кръстосани в скута й.
— Значи искаш да кажеш, че след трагедията с родителите й тя е започнала да вижда неща?
Евелин кимна.
— Аз, разбира се, поразпитах тук-таме. Изглежда, че тя винаги е била донякъде ексцентрична, още преди убийството, но според моите наблюдения никога не е правила такива…
— Странни и неочаквани неща — довърши вместо нея Сабрина.
— Абсолютно. Това, което най-много ме тревожи обаче е, че все още не иска да говори. Понякога мънка нещо под носа си, което аз определям като тих брътвеж, понякога издава силни звуци, такива… гърлени звуци, от които ме побиват тръпки. Направо не издържам.
— Разбирам — кимна Сабрина.
Историята на Евелин беше събудила у нея спомена за майка й — Патриша Лабатон. Какофонията започваше да я завладява отново.
Филис Рут Кърби наблюдаваше мъжа си, който бързаше към тоалетната. За момент той се заклати като патица, полюшвайки глава. Тя никога не намираше тези му движения за атрактивни, или каквито и да било движения на крехкото му тяло.
Не че външният вид имаше някакво значение за Филис. Тя беше наясно, че също не е топ модел, което обаче определено можеше да се каже за Роберта — единствената й сестра, която всички определяха като невероятна красавица.
Роберта беше на 34 години, с все още тънка и сексапилна момичешка талия. Дори и сега спокойно можеше да мине за привлекателна девойка на около 25.
Тя се бе влюбила в мъж на име Люпе Волф, който приличаше на Брад Пит. Животът им бе прекрасен, докато в една мразовита ноемврийска сутрин, преди изгрев-слънце, полицейските специални части — четирима въоръжени до зъби мъже — нахлуха в къщата им, извлякоха Люпе от леглото и му поставиха белезниците. Роберта бе шокирана до смърт и толкова объркана, че не продума нито дума. Полицаите вкараха Люпе в полицейската кола, докато тя стоеше отзад с детето си.
Когато Люпе застана пред съда, Роберта осъзна с какъв престъпен тип се бе обвързала. Волф бе обвинен и осъден за извършването на три въоръжени грабежа. При един от обирите нещата се бяха объркали, когато той бе наръгал банков служител, направил опит да извика ченгетата. Въпреки че мъжът бе оживял, беше осакатен за цял живот. Сега Люпе се намираше в затвора Дезърт Вали — щатски затвор в Биг Беър Лейк — място, което щеше да бъде негов дом за много години напред.
Роберта така и не успя да се възстанови от травмата през онази нощ и завинаги изгуби вяра в мъжете. Изгуби и съня си и мина на антидепресанти. И дума не можеше да става да си намери нормална работа. Тя нямаше да може да се задържи, а дори да работеше, нямаше кой да се грижи за детето й. Луксозният й живот се бе изпарил внезапно и завинаги. Сега беше сама с малкия си син, без пукната пара и се бе превърнала в „черната овца“ на фамилията.
Филис, която беше с десет години по-голяма, винаги я бе предупреждавала за Люпе, но думите й влизаха от едното и излизаха от другото ухо на сестра й. Още първият път, когато го видя, Филис усети, че на него не може да се разчита. Тя бе доловила нещо в погледа му, което за Роберта беше равнозначно на страсти и смелост, но за Филис — самото зло. Люпе се интересуваше единствено от себе си. Всички останали, според него, можеха да духат супата, в това число и Роберта, чийто живот той безмилостно прецакваше.
Филис не притежаваше красотата на сестра си — точно обратното — само че за сметка на това беше умна и вдъхваше респект. Джеръд никога не си позволяваше да преминава определените от нея граници и затова тя беше така пряма, дори груба с него. Такова поведение дава резултати. Филис бе наясно какво означава тя за Джеръд и Джеръд бе наясно какво означава той за нея. Тя нямаше никакво намерение да допуска неприятни изненади.
Джеръд изчезна в тоалетната и затвори вратата зад себе си. Тя почака да се върне, но скоро търпението й се изпари. Спомни си, че напоследък се бе оплаквал от запек и, познавайки го добре, сметна, че това ще му отнеме известно време.
Филис реши да се върне на мястото си. С дълбока въздишка мина покрай младежа и се пльосна върху възглавницата, като бутовете й заеха цялото свободно пространство. Затвори очи и продължи да чака нетърпеливо. Независимо че клепачите й натежаваха, нямаше никакво намерение да заспива, защото ще трябва отново да се събуди, когато Джеръд се върне от тоалетната.