„Ако не реши да изкара колата и да се хвърли в езерото.“
Искаше му се да сграбчи тази мисъл и да я смаже с петата си.
Също като Памела, Шарлийн създаваше впечатлението, че целият свят е в краката й. И също като Памела, в душата си беше като беззащитно новородено бебе.
— Престани да ме тормозиш! — извади го от унеса му Шарлийн.
Тя звучеше мрачно, точно като Памела. Когато беше на 24, Памела се влюби в мъж, двойно по-възрастен от нея, който имаше четири деца от два предишни брака. Казваше се Борислав и беше пристигнал от Литва. Арън бе убеден, че сестра му, която на години беше три пъти по-голяма от най-малкото му дете, със сигурност е била подвластна на една от нейните налудничавости, за да бъде привлечена от мъж, който изобщо не я заслужава.
В продължение на няколко месеца горе-долу всичко вървеше добре. Според критериите на Памела, това бе дълъг период от време. Връзките й с други мъже рядко продължаваха повече от шест седмици, преди да се провалят. Един ден тя дойде при Арън обляна в сълзи, за да му съобщи, че е бременна. Това беше нещо съвсем ново. Арън бе шокиран.
Тя каза, че Борислав искал да се ожени за нея, но как щеше да поднесе новината на родителите им. Те щяха да се отрекат от нея, ако се омъжи за някого, толкова противен според тях. В крайна сметка Арън беше застанал на страната на сестра си, въпреки че предпочиташе тя да направи аборт и да се отърве от копелето веднъж завинаги.
Баща им и майка им буквално бяха сринати, когато научиха новината, но не виждаха никакъв изход. Доналд и Кларис Дрейк бяха традиционалисти по отношение на секса и брака. Те не биха простили аборт. Щом дъщеря им беше бременна, тя трябваше да се омъжи за бащата. Това беше простата истина.
Отначало Арън се бе опитал да осуети женитбата, но напразно. Може би щеше да успее, ако Памела бе заявила открито мнението си и се бе отказала от обещанието си, но, типично в неин стил, тя не го направи.
Тя никога не действаше в своя полза, особено когато това беше от значение.
Освен това се страхуваше от приятелите на Борислав. Дори и сега, Арън бе убеден, че знае само малка частица от това, което този мъж и неговите долнопробни приятели й бяха причинили.
Сватбата се състоя по план. За Арън и родителите му това беше ден, за който час по-скоро искаха да забравят.
Само че злото никога не идва само.
Арън усети бучка в гърлото си. Все още спомените за това бяха така живи и така болезнени, както и действителните събития.
— Повярвай ми, нямам никакво намерение да те тормозя, Шарлийн — въздъхна той.
Като ли сега се намираха на светлинни години разстояние от часовете, които прекараха заедно на плажа преди полета — само двамата и любовта, която бяха споделили на мекия бял пясък.
Тя гледаше встрани от него, скръстила ръце върху гърдите си. Когато се обърна, той видя сълзите, бликнали от очите й.
— Не мога — прошепна тя.
Може би най-после бе решила да му каже. Арън бе затаил дъх в очакване.
— Кажи какво има — умолително я попита, когато тя отказа да продължи. — Какво не можеш? Моля те, Шарлийн, кажи ми!
— Не мога! Не мога да ти кажа! — продума тя, обляна в сълзи.
В очите му се криеха куп въпроси.
— Нямам никаква идея какво имаш предвид, Шарлийн, но позволи ми да ти помогна.
Върху лицето й се четеше неизказана болка и безнадеждност, като че ли току-що бе свалила маската си и той едва сега виждаше истинската Шарлийн. Имаше обаче нещо дълбоко скрито в нея, което не разбираше и не можеше да разгадае.
— Шарлийн! — не преставаше той. — Имаш мен. Какъв е проблемът? Имаш ми доверие, нали? Знаеш, че те обичам.
Тя бе втренчила поглед в него, като че ли беше открил формулата за установяване мир на земята. После поклати глава.
— Не, няма как да разбереш. Никой не може да разбере.
Той се чувстваше по-объркан от всякога.