— Хайде, ела. Имаме работа — каза тя, преди той да отговори. После се обърна и влезе в кабината.
Той искаше да я спре. На плажа всичко беше толкова прекрасно, но оттогава досега нещо се бе случило. Какво? Какво се бе случило?
Първо, уплахата, която бе преживяла вкъщи, после турбуленцията, после кошмарите на борда на самолета. Каква беше връзката между всички тези неща? Какво, за бога, се случваше — искаше да изкрещи той в изблик на безнадеждност.
„Ти не би могъл да разбереш!“
Памела му бе казала същите думи, след като беше пометнала… И след конфликтите й с Борислав, когато му бе казала, че иска развод и… когато отново бе твърде късно и… когато той бе реагирал с яростта и жаждата за отмъщение на един ненормален човек… и след пристъпите й на депресия, точно преди крайната точка на отчаяние, когато се хвърли с колата си в езерото.
Полицията призова най-напред Арън. Той бе идентифицирал тялото на Памела, за да спести на родителите си тази неистова мъка. По-късно се поболя, борейки се с ужасни кошмари, в които Памела непрекъснато се завръщаше. Там тя беше бледа като мъртвец и мокра до кости. В погледа й се четеше укор, като че ли го обвиняваше за смъртта си.
Арън се побъркваше от мисълта защо сестра му бе решила да се самоубие. А той? Какво още можеше да направи, какво е трябвало да направи? И колкото повече се терзаеше, толкова повече стигаше до извода, че Борислав не е бил причина за нейното нещастие, а по-скоро негов симптом.
Колкото и болезнено да беше да се приеме това, Памела си го беше причинила сама. Но защо? Душевен срив? Липса на самоуважение? Когато някой не го е притежавал или го бе изгубил, той ставаше беззащитен и ритайки и пищейки можеше да бъде повлечен в дълбините на душевното страдание.
Арън бе готов на всичко, за да не изпадне в същото положение на тотална безнадеждност. Той знаеше, че в семействата депресията е често срещано явление. Въпреки случилото се с Памела, той бе запазил присъствие на духа, колкото и трудно да му беше да се барикадира срещу болката. Но никога не позволи това да се разбере или поне правеше всичко възможно да не се разбере.
Арън бе разказал историята на Памела на Шарлийн, чиято самоувереност също бе разклатена — първо благодарение на родния й баща, после на това гадно копеле Тод. Смъртта на майка й пося семето на нейното страдание.
До каква дълбочина можеше да стигне мъката й? Какво още криеше от него тя? Независимо какво или колко сложно изглеждаше това, той бе решил да я предпази по-добре, отколкото Памела. Беше почти 3:50 ч. сутринта, когато последва Шарлийн в кабината.
Глория го уведоми, че са приключили проверката за електронните устройства. Били са изключени два лаптопа и няколко мобилни телефона.
— Ще отида да уведомя пилотите — каза Арън.
Разбира се, че можеше да го направи просто по телефона, но беше любопитен относно проблема с компютрите, който изглежда Джим имаше.
15
Аномалия
Изминаха седемдесет и пет минути от последния установен радиоконтакт или навигационен сигнал, който пилотите бяха получили. През това време нямаше никакъв отговор, дори и на подадения от тях сигнал за бедствие. Такава всемирна тишина противоречеше на всичко, което Джим Никълс смяташе за допустимо.
Когато Шарлийн Тийър влезе в пилотската кабина няколко минути по-рано, той реши да не споделя с нея случващото се. Тя току-що бе започнала да се чувства у дома си като член на семейството на „Оушънс Еърлайнс“. Макар да се бе изкачила успешно по служебната стълбица, той не бе убеден, че притежава необходимия професионален опит за справяне с кризисни ситуации.
Джим беше крайно притеснен, когато се концентрира, за да насочи носа на самолета към същата онази звезда, към която летяха преди турбуленцията.
— Още четири часа и ще свършим горивото — съобщи той.
Погледна тоталайзера — уред, който показваше наличното гориво. Според показанията те разполагаха с около 55 тона гориво J4.
— Ще ни стигне до Австралия — каза Бен без капка съмнение в гласа.
Джим кимна и се помъчи да изтрие умората от очите си. Ако местоположението им отговаряше на абсолютните му пресмятания, би трябвало да се приземят безаварийно в Австралия.
През последния час той и Бен отчаяно се опитваха да открият какво се беше объркало. Предложението на Бен да бъдат изключени електронните устройства на пътниците беше провокирано от факта, че преди няколко години самолет на авиокомпанията „Куантас“ се бе отклонил от курса си заради използване на лаптопи в пътническото отделение. Джим не смяташе, че някакъв си лаптоп може да попречи на множеството системи на борда, но нямаше да навреди ако бъдат изключени.