— Добре съм си — смотолеви той.
Шарлийн бе наясно какво имаше предвид и си помисли, че положението пак става зле.
— Защо не си полегнеш малко? — предложи тя, но той презрително махна с ръка.
Ако поспеше, макар и за няколко часа, щеше да поизтрезнее и тя ще може да поговори с него. Преди баща й рядко пиеше концентрат, само по няколко бири седмично и то не много редовно. Сега обаче нещата се бяха променили. В началото не знаеше как да се справи с нарастващата му зависимост от алкохола, но постепенно се научи.
— Имаш ли нужда от помощ?
В момента, в който направи това нелепо предложение, тя успя да задържи езика зад зъбите си на секундата. Баща й реагира, все едно му бяха ударили шамар.
— Не ми трябва ничия скапана помощ! — изфъфли той. — Най-малко от собствената ми дъщеря!
Шарлийн мислеше трескаво. Тя трябваше да накара баща си да легне, за да се съвземе. Той беше ужасен инат и дори да можеше да се държи на краката си, нямаше да отиде да легне. В предишна схватка Дийн Тийър успя да направи една-единствена крачка, преди да се строполи на пода.
— Да ти донеса ли кафе, или чаша вода?
Тя не вярваше, че той ще приеме предложението й, но трябваше да опита.
Баща й вдигна бирения кен.
— По-добре ми донеси още един от тези — изфъфли.
Точно това беше отговорът, от който се страхуваше.
— Мисля, че няма повече — каза тя.
Баща й удари с юмрук по масата.
— Стига глупости! Направи нещо полезно и иди до хладилника! Там има още много.
Тонът му беше суров и обвиняващ. Шарлийн трябваше да признае, че в каквото и състояние да беше Дийн Тийър, когато ставаше въпрос за наличната му бира, паметта му ставаше бистра като планинско езеро.
— Престани! — настоя тя. — Не си добре. Иди да си легнеш!
— Първо трябва да си изпия бирата и ти ще отидеш да ми я донесеш! — нареди Дийн с нетърпящ възражение тон.
Шарлийн се приближи до него и се опита да го хване под мишница. И тогава се чу да му казва най-ужасното нещо, което може да бъде изречено в този момент. Не знаеше защо го каза. Може би заради собственото си чувство за безизходица, виждайки в какъв нещастник се бе превърнал баща й, или защото просто беше отчаяна, или защото беше изтощена след толкова дълго време навън.
— Вече си пил повече от достатъчно! — заяви категорично тя.
Баща й се вторачи в нея с изпъкнали очи.
— Как ти дойде наум, че ти ще решаваш, момиченце? — каза вбесен той.
Вместо да си държи устата затворена, Шарлийн продължи с ясна сметка, че това ще свърши зле, но не можеше да спре.
— Спри да си причиняваш всичко това! — изкрещя му с тон, който никога не си бе позволявала в негово присъствие. — Няма никакъв смисъл, по дяволите!
Дийн Тийър не отговори веднага. За момент Шарлийн си помисли, че думите й не са достигнали до него. За миг като че ли прочете разбиране в погледа му. Моментът обаче бе отлетял.
— Намерих това в стаята ти — изсъска през зъби той. Лъхаше на бира, а гласът му беше пресипнал от ярост.
Шарлийн видя баща си да изважда другата си ръка — тази, която лежеше в скута му. Дийн разтвори дланта си и й показа едно самолетче, модел Уестърн Скай Боинг 737, същият, на който бе летяла майка й и на който бе намерила смъртта си.
— Нали щеше да изхвърлиш това нещо? — изръмжа той.
Шарлийн само поклати глава, неспособна да продума.
Дийн взе бирения кен в ръка и го смачка.
— Ето какво се случва със самолетите — каза, вперил поглед право в очите й. Кенчето се изплъзна от ръката му и падна на пода с тъп звук. — Те падат, скъпа. Падат! — добави с леден глас.
Шарлийн отново поклати глава.
— Не! Защо правиш това? Ти…
Тя се сви от ужас, когато баща й я удари силно през лицето.
— Това нещо трябваше да е на боклука! — ръмжеше Дийн Тийър.
Шарлийн не извика. Тя дори не се ядоса. Просто стоеше там, а насъбралия се гняв достигна точката си на кипене.
— Върви по дяволите, ненормалник такъв! — изкрещя му. — Да гориш в ада дано! Не ме интересуваш повече! До гуша ми дойде, чуваш ли? Не искам да имам нищо общо с теб!
Тя побягна от баща си и се заключи в стая, в която, откакто бе починала жена му, той никога не бе влизал — нейната Таперуер стая.
Тази стая беше храмът на Шарлийн. Тя бе единствената, където нейният псевдобаща не я тормозеше. Там бяха тенджерите и тавите на Клаудия във всички възможни цветове, които сега събираха прах по полиците.