— Бихте ли ми донесла още едно уиски, моля? — вежливо попита мъжът.
Макар заради бащиния й алкохолизъм да ненавиждаше твърдия алкохол, тя отказваше да го сервира само на видимо прекалено пияни пътници. Този мъж може и да имаше проблеми с аромата на тялото си, но изобщо не беше пиян.
— Да, разбира се — обеща. — Веднага се връщам.
Тя се върна в главната кухня. За нейно учудване там не намери никого и се запита къде ли са отишли Розет, Глория Джесика и Рей. Не че имаше кой знае какво значение.
Шарлийн клекна долу, взе малка бутилка „Джони Уокър“ и я постави на плота до пластмасова чаша и малък поднос.
Завесата зад нея се отвори със замах.
— Къде бяхте? — попита тя, без да погледне кой беше влязъл.
Предположи, че колегите й са последвали примера й и също са тръгнали да обходят самолета. Явно до такава степен е била замислена, че не ги е забелязала, което не беше толкова странно, защото А747 е далеч по-голям самолет, отколкото повечето хора смятаха.
Една ръка погали гърба й. Значи, все пак, не бяха колегите й.
Тя остана в същото положение, като все още не поглеждаше нагоре, наслаждавайки се на ухажването.
— Какво каза Джим?
Той не отговори и тя не му се сърдеше. Та нали току-що в спалното отделение бе изпуснала нервите си и му се беше сопнала, за което сега се разкайваше.
— Виж, Арън, наистина не мислех това, което ти казах. Аз просто…
Тя си блъскаше главата, чудейки се какво да каже, за да оправи положението.
— Нямам представа защо ти се развиках. Вината е моя, не твоя — рече, облизвайки долната си устна. — Като кацнем в Сидни ще говорим за това, нали? Ще ти обясня.
Точно когато се бе отказала от любовта, най-накрая се появи мъж, на когото можеше да разчита. Той също трябваше да може да разчита на нея. Тя беше наясно, че връзката им не може да продължи както до момента, циклейки на едно място. Трябва да послуша сърцето си и да направи крачка напред.
„Дори и той да няма същите намерения и всичко да приключи по негово желание, поне ще сме били честни един с друг. Поне ще знам, че аз съм била честна с него.“
Арън все още не казваше нищо, но ръката му продължаваше да я гали по гърба.
Шарлийн затвори очи и си представи последния път, когато видя слънцето. Бяха на „венецианския плаж“. Никой друг, само те двамата. Двамата, плясъкът на вълните и сянката на надвисналата скала — усамотено място, достатъчно да се гушнат един в друг. Само двамата — точно както сега. През онзи следобед й се искаше времето да спре, но минутите препускаха ужасно бързо.
Арън се притисна по-плътно, като ръцете му продължаваха да я галят. Той хвана гърдите й и нежно започна да ги милва. Тя изстена от удоволствие, когато стисна зърната й.
— Престани, Арън — прошепна, въпреки вълните на възбуда, които се разливаха по тялото й. — Някой може да дойде!
В отговор той я стисна още по-силно.
— Престани! — каза тя, вече по-настойчиво.
„Какво му става? — чудеше се. Не трябва да прави това!“
Представи си колко неловко би се почувствал някой, когато влезе и види главния стюард да опипва стюардесата. Арън обаче не я пускаше. Той продължаваше да милва гърдите й и да стиска зърната й, докато те се втвърдиха въпреки упорството й. И тогава тя чу тъп звук от нещо падащо наблизо.
Шарлийн отвори очи. На пода пред нея лежеше малката бутилка с уиски — тази, която бе поставила на плота, за да я занесе на мъжа с острата миризма на пот. Как е станало това, недоумяваше. Първо, нямаше как да е съборила бутилката и второ, нямаше никаква турбуленция.
Изведнъж усети невероятен студ, все едно я бяха затворили във фризер. Погледна назад през рамо.
Зад нея нямаше никой.
Тя се вторачи в нищото, като трепереше и потриваше ръце. И тогава някой дръпна завесата. Глория и Джесика се бяха върнали. Джесика се намръщи.
— Всичко наред ли е, Шарлийн?
— Аз… — Шарлийн извърна поглед встрани и вдигна бутилката с уиски. — Изпуснах нещо.
— Добре ли си наистина? — попита отново Джесика. — Имаш вид на човек, току-що видял призрак.
Ръцете на Шарлийн трепереха толкова силно, че едва държеше малката бутилка.
„Веднага трябва да се махна оттук! — мислеше си тя. — На секундата!“
Стисна малката бутилка с двете си ръце, остави подноса върху плота и хукна към салона за пътници.