Евелин също беше станала и се мъчеше да придума Каси да се върне обратно на мястото си.
— Отвори! — изкрещя Филис отново, извисявайки се с целия си внушителен ръст.
Всички погледи бяха приковани в Сабрина. Тя се обърна и отново погледна вратата на тоалетната, над която неумолимо стоеше червеният надпис „ЗАЕТО“. Дали слабичкият мъж беше вътре?
Ако беше там, какво ли му се бе случило?
18
Джоди
— Окей, Арън — каза Джим. — Независимо колко налудничаво звучи, се случва… или не се случва следното.
И тогава пилотът разказа на Арън Дрейк над какво са си блъскали главите пилотите в кабината. Обясни му, че когато преди около деветдесет минути попаднаха в турбуленция, са отказали навигационните системи и са изгубили радиоконтакт. Джим се опитваше да звучи спокойно и професионално, все едно това беше рутинно предизвикателство за един опитен пилот. Предполагаше, че причината за липсата на радиовръзка се дължи на объркване в честотите, а неизправността в навигацията — на дефект в поддържащите системи на полета.
— Сега вече сме наясно — рече той, — и допускам това да е причината и канала за маршрута на полета да не работи. Не се притеснявай. Двигателите са в ред и ще кацнем някъде. Транспондерът е активен и съм сигурен, че всеки момент ще бъде уловен от някоя наземна станция. После ще решим какво ще се прави.
Арън кимна.
— Добре. Ще съобщим на пътниците, че имаме малка неизправност и че правим всичко възможно за отстраняването й.
— Разчитам на теб. Няма основание за тревога.
„Или поне за момента“ — помисли си той.
След като стюардът напусна пилотската кабина, Джим въздъхна. Смяташе, че е предоставил на Арън достатъчно информация. Арън ще успокои и инструктира членовете на екипажа, а те от своя страна — онези пътници, които се притесняват, че нещо може да не е наред. В 4:17 ч. Грег изпрати поредната серия съобщения на всички радиочестоти. Всички те се оказаха „глас в пустиня“.
— Да допуснем за момент, че не сме в състояние да възстановим радиоконтакта — каза Джим. — В такъв случай ще бъдем прихванати от австралийските изтребители в мига, в който нарушим въздушното им пространство. Ще се наложи да подаваме ръчни сигнали, за да ни помогнат да се приземим.
— А какво правим, ако не се срещнем с никакъв F16? — попита Грег.
— Какво имаш предвид? — обади се Бен.
— Това, което току-що казах — натърти Грег.
— За бога, Грег — възрази Бен. — Австралия е огромна, няма как да я пропуснем. Разбира се, че ще ни пресрещнат. Да не мислиш, че военновъздушните им сили там долу спят? Ако нарушим въздушното им пространство без правилната идентификация, те ще пратят изтребителите. Мога да заложа живота си, че ще стане точно така.
Бен Райт бе от най-прагматичните хора, които Джим познаваше и това беше прекрасно, защото през следващите няколко часа щеше да има нужда точно от такъв бистър ум в пилотската кабина.
Джим можеше само да предполага какво става в главата на Грег. Дали пък вторият му пилот не си задаваше същия въпрос, какъвто и той самият? Дали полет 582 нямаше да се окаже в нещо като Бермудския триъгълник?
Той си спомни това, което веднъж му беше казал неговият полетен инструктор: „Джим, има само едно нещо, което липсва в пилотската кабина, и това е кристална топка“.
Бен измърмори нещо и Грег реши да не форсира нещата. Джим също бе на мнение да не подклажда огъня.
— Дайте да си съберем акъла, момчета — каза той с цялата безпристрастност, на която беше способен.
Джим се бе натъквал на подобна ситуация и преди. Веднъж двата двигателя на един Боинг 747–400 загубиха мощност, при друг случай настъпи значителна промяна във въздушното налягане и кислородните маски на пътниците се спуснаха. И в двата случая той, като капитан, запази самообладание. Тогава от него се очакваше именно такова професионално поведение. Очакваше се от него и сега.
„Двигателите са в ред. Ще кацнем някъде безаварийно.“
Това беше най-искрената надежда и молба на Джим. Нещо дълбоко в него обаче се питаше дали наистина щеше да е така.
„Ти си убиец! Спомни си за вчера!“ — прошепна изведнъж Джоди в ухото му и той отново имаше чувството, че тя е до него.
Побиха го ледени тръпки.