Ами ако си е ударила главата в ръба на кухненската маса? Ами ако я е нападнал с големия остър нож за рязане на месо?
В съзнанието му изплува ужасна картина: след силна дъждовна буря се показват главата и ръцете на плитко закопан труп. Той просто трябваше да покопае малко по-надълбоко, за да се увери, че това вчера се бе случило наистина.
Не, той не искаше това. Наистина не го искаше.
Започна да се поти и да изпитва недостиг на въздух. Не можеше да си позволи да изгуби контрол. Не и тази нощ. Трябваше да запази самообладание. Джим погледна през рамо, питайки се дали пагубните му мисли и деяния не бяха разкрити от другите пилоти.
Бен го гледаше неодобрително, но мълчеше. Изглежда Грег не бе забелязал нищо. Той отново говореше по микрофона, призовавайки всеки, който го чува, да отговори.
„Не съм я убил!“
Джим трябваше да се придържа към това.
Но ако не беше я убил, защо тогава нещо вътре в него, нещо подсъзнателно, се мъчеше да обори убеждението му относно приетото от него за истина. Обикновено подсъзнанието му винаги е било по-близо до истината, отколкото съзнанието му.
Джоди мълчеше. Засега.
Сега Джим трябваше да приземи невредими повече от 350 души.
„Върши си работата! Изкарай всичко останало от ума си!“
Вътрешният инстинкт му говореше да се снижи с около хиляда метра, за да види какво има под облаците. Но той не го направи. Ако самолетът се снижи, щеше да изразходва повече гориво. Ако се наложеше този полет да се проточи, щеше да му е нужна всяка капка керосин, с която разполагаше в резервоарите.
Навън той виждаше само безграничния мрак на вечността.
„Ти ще ги убиеш всичките!“ — каза Джоди.
— Не! — извика той през зъби.
Трябваше да сложи край на това!
Джим не бе убивал никого и нямаше да го направи и сега.
„О, да! — каза Джоди с пресъхнал глас. — Ти ще ги убиеш всичките!“
19
Филис
Когато пълната жена на име Филис й заповяда да отвори вратата на тоалетната, Шарлийн имаше чувството, че някой я стиска за гърлото, както правеше Тод Бауър.
— Побързайте! — излая Филис.
Ръцете на Шарлийн бяха потни и ужасно я болеше глава. Дебелата жена бе стиснала юмруци. Какво възнамеряваше да прави? Да я удари?
— Джеръд е там, вътре. Направете нещо.
Но тя просто не можеше.
В самолета присъстваше „НЯКОЙ“, някаква невидима сила. Този „НЯКОЙ“ я беше галил.
Сега Филис й крещеше и колегите й се бяха втренчили в нея. И не само колегите, а и пътниците, и онова младо момиче с конската опашка. Неспособна да се скрие някъде и да закрие главата си с възглавница, тя се чувстваше като кошута, замръзнала пред фаровете на автомобил.
Когато видя Арън, който бързаше към нея по пътеката, въздъхна с облекчение.
— Какво става тук? — попита той, когато се приближи до нея.
Тя пое дълбоко дъх, преди да отговори с разтреперан глас:
— Тази госпожа — посочи Филис, — твърди, че съпругът й е в тоалетната от доста време.
— Права сте, по дяволите — изръмжа Филис. — Вътре е от половин час. Блъсках по вратата, но той не отговаря… а тя не отваря проклетата врата.
— Добре, успокойте се! Сега ще погледнем — каза Арън.
Шарлийн отстъпи встрани. Когато Арън насили ключалката, тя извърна поглед, страхувайки се от гледката, която би могла да се разкрие отвътре.
Вратата се отвори. Тя чу как Филис изпищя, а Арън нададе стряскащ вик. Борейки се със себе си, Шарлийн се престраши и хвърли бърз поглед вътре.
Мършавият мъж беше долу на пода. Единият му крак лежеше върху металната тоалетна седалка, а другият бе изкривен до него. Очите и устата на мъжа бяха широко отворени и той се взираше в тях с безжизнен стъклен поглед.
Филис се строполи до него.
— Джеръд! — извика тя с дрезгав глас. — Джеръд!
Когато го разтърси, главата му се отметна назад и очите му се завъртяха в орбитите си.
Арън се опита да се промъкне вътре, но масивният гръб и огромният задник на Филис блокираха входа. Когато той я помоли да се отмести, тя не реагира, все едно не го бе видяла или изобщо не й пукаше.
Тогава Рей Джейкъбстън пристъпи напред и сграбчи едната ръка на жената. Докато се опитваше да я вдигне, тя залитна и Шарлийн се уплаши, че може да се прекатури и да смаже Рей под себе си. Най-накрая, като продължаваше да хленчи, Филис се съгласи да отстъпи назад и да направи място на Арън.