Арън клекна на земята и провери пулса на врата на Джеръд. Като не долови нищо в сънната артерия, той поклати глава и се обърна към Шарлийн.
— Виж дали имаме лекар на борда — нареди строго.
Шарлийн беше виждала мъртвец само веднъж в живота си. Баща й я гледаше по същия начин, с отворени очи и уста, докато се беше отпуснал в странна поза на канапето в хола.
Тя кимна и грабна първия й попаднал високоговорител.
— Дами и господа! — каза тя, неспособна да овладее треперенето на гласа си. — Ако на борда има лекар, медицинска сестра или парамедик, моля да се свържете с някой от членовете на екипажа.
Повтори съобщението и постави обратно високоговорителя в гнездото му. От триста пътника на борда вероятността сред тях да има лекар беше голяма.
Като чу съобщението, Филис се окопити от транса, в който беше изпаднала.
— Джеръд! — изпищя тя. — Стани! Стегни се и ставай!
Сцената беше сърцераздирателна. Вълна на съчувствена тишина премина през наблизо седящите пътници. След малко се приближи Мара, следвана от около петдесетгодишен оплешивяващ мускулест мъж. Беше висок около метър и осемдесет.
— Този господин е лекар — съобщи Мара.
— Казвам се Джеймс Шепърд — представи се мъжът. — Аз съм хирург. Какъв е проблемът?
Арън посочи тоалетната и мъжът погледна вътре.
— Очевидно този господин е припаднал — каза Арън, когато мъжът се наведе да погледне мъжа. Никой не се обади, докато хирургът си вършеше работата.
След малко той произнесе тихо:
— Съжалявам, но нищо не мога да направя за него.
При тези думи Филис откачи. Изблъска Рей с истерични викове, смесица от виене на чакал и грухтене на прасе.
— Не е истина, че това се случва! — извика тя, вече по-разбираемо след първата вълна на дивашка истерия. — Джеръд е здрав! Нищо му няма. Не е истина, че това се случва!
Шепърд се отдръпна и Арън пое щафетата. Той хвана Филис за раменете и започна да я успокоява. След известно време успя да обуздае яростта й.
Хирургът постави ръка на рамото й.
— Мадам, искрено съжалявам — каза той спокойно и авторитетно с тон, който несъмнено бе използвал по време на кариерата си, когато е съобщавал лоши новини на безброй хора.
Изморена и бледа, с треперещи устни, Филис го погледна така, сякаш беше на ръба на нервен срив.
— Не е възможно! — извика изведнъж. Гласът й обаче вече беше по-слаб, като че ли безумният ужас бе започнал да стихва и тя вече нямаше сили да се бори. — Нищо му нямаше — добави, все едно започваше обвинителна реч. — Той просто се преструва. Типично за него, повярвайте ми. Аз винаги трябва да го наблюдавам. Като малко дете е. Той има нужда от мен.
Когато погледна покойния си съпруг, който лежеше неподвижен в тоалетната, виковете й на отчаяние се превърнаха в неразбираемо бърборене:
— Джеръд — каза тя, като че ли отправяше последна закана към действителността. — Престани да се правиш на интересен и стани!
Той не наруши покоя си.
— Не ми причинявай това! — заповяда тя с печален глас.
Шарлийн стоеше неподвижна. „А защо не?“ — попита един глас. Тя осъзна, че това беше собственият й глас.
Хирургът я гледаше, а веждите му се повдигнаха въпросително.
— Как е починал? — попита плахо тя.
Отговорът на Шепърд бе адресиран както към нея, така и към Филис.
— Наистина не мога да кажа. Прилича на сърдечен удар. Това бих предположил на първо място.
— Нямаше проблеми със сърцето. Никога не е имал проблеми — контрира го Филис.
Изглеждаше все по-посърнала и по-посърнала, като механична играчка, осакатена от развалена пружина.
Хирургът сви рамене.
— Това е само догадка. Аутопсията ще ни каже повече.
Филис се олюля. Навярно това, което Шепърд току-що каза, се оказа последната капка, която преля чашата, си мислеше Шарлийн. Само преди няколко часа тя и Арън се бяха качили на самолета, за да започнат една прекрасна отпуска. Сега се говореше за разрязване на труп и за аутопсия.
Арън реагира светкавично, като хвана Филис, преди да се строполи и я задържа, въпреки че загуби равновесие под натиска на тежестта й. Постепенно той я остави да се свлече на пода, без да се нарани. После повика с пръст Рей.