— Вярно е, че имаме малък проблем с дисплея за маршрута на полета, но няма причина за безпокойство — чу го тя да казва на мъжа.
— Ние не отиваме в Сидни — прошепна мъжът с нетърпяща възражение убеденост.
— Всичко е наред — напълно спокойно заключи Арън.
— Пълни глупости! — избухна мъжът с нарастваща ярост в гласа.
Започна да разтрива слепоочието си, както Шарлийн го беше забелязала да прави и преди, а лицето му почервеня.
— Вие сте долни лъжци!
Шарлийн се съмняваше някой пътник да е говорил по такъв груб начин на Арън. Този мъж, мислеше си тя, беше не само гневен, но не бе свикнал да му се противоречи.
— Сър, моля ви, седнете на мястото си — каза Арън с авторитетен тон.
Ниският мъж посочи с пръст пилотската кабина.
— Там, вътре, знаят за това. Вие им позволявате да ви залъгват, но мен не могат да ме заблудят!
— Казвам ви за последен път — натърти Арън, като в гласа му се четеше предупреждение. — Седнете и се успокойте. Притеснявате останалите пътници.
В този момент мъжът видя Шарлийн и я погледна заплашително. Нямаше как да избегне пронизващия му поглед.
Устата му се отпусна и тя имаше усещането, че се взира някъде през нея, направо в душата й. Той изблъска Арън от пътя си и с широко отворени очи пристъпи към нея.
Изведнъж протегна ръка и я сграбчи за китката толкова силно, че я заболя.
— И ти ли? — попита той с учудващо спокоен глас.
— Какво? — измънка тя.
Арън махна ръката му от нея и застана между тях. Седящите наблизо пътници любопитно наблюдаваха драмата, която се разиграваше пред очите им.
— Това вече ми дойде в повече! — твърдо заяви Арън. — Седнете на мястото си, сър, или аз ще ви принудя да го направите!
Мъжът стисна юмруци и зае позиция на боксьор. След това обаче отпусна ръце и поклати глава.
— Ще ми повярвате, но тогава ще бъде твърде късно!
Той се взря в Шарлийн за последен път, като да търсеше някакъв отговор.
— Не позволявайте да се стигне дотам, чувате ли ме? Ние не трябва да сме тук!
Това прозвуча повече като молба, отколкото като настояване. Внезапно омекналият му глас издаваше страх, нещо нетипично за характера му. Този неприкрит страх ужаси Шарлийн.
Мъжът се подчини на заповедта. Седна на мястото си и впери поглед в краката си.
— Извикай Мара и й кажи да дойде тук веднага! — обърна се Арън към Шарлийн. — Нека вземе със себе си и Рей. Не трябва да изпускат от поглед този господин.
Въпреки тресящите я емоции, Шарлийн трябваше да изпълни заръката му. Тръгна към екипажното отделение, но не и преди да хвърли поглед към стълбите. Като не видя никого, се приближи и отвори завесата.
Тя се свърза с Глория по телефона и й каза, че Мара и Рей трябва да се качат на горния етаж, тъй като един от пътниците създава проблеми. Докато говореше по телефона, усети скришен поглед над рамото си.
— Ще ги пратя горе — увери я Глория.
Когато Шарлийн сложи обратно телефона на поставката му, думите на разгневения пътник от горния етаж отекнаха като ехо в главата й.
„Ние не трябва да сме тук!“
После напусна отделението и изчака от другата страна на завесата.
Чу стъпки по стълбите. Бяха Мара и Рей. Тя забеляза, че трапчинките от бузите на Мара бяха изчезнали. Бе станала свидетел на смъртта на пътник и сега очите й бяха мрачни и сериозни.
— Вървете! — нареди им тя. — Арън е там.
Той стоеше близо до мъжа в кафявия костюм, който поне към момента покорно седеше на мястото си. Дали съзнаваше, че щеше да си навлече само неприятности, ако провокира някаква кавга, питаше се Шарлийн. Или наистина беше изплашен?
Тя скръсти ръце, като наблюдаваше Арън, който осведомяваше Мара и Рей за създалата се ситуация. После той се върна при нея.
— Добре ли си?
Шарлийн прехапа долната си устна.
— Не, не съм добре, Арън.
Арън нервно прокара ръка през косата си.
— Това ниско човече ми лази по нервите. Рей обеща да го наблюдава отблизо. Ако се наложи… — Той въздъхна. — Да се надяваме, че ще стои мирен. Имам си достатъчно за какво да се притеснявам. Между другото, Ники пое работата на Рей долу — ще бъде при онази жена, мисис Кърби.
Шарлийн почти не чуваше какво й говори. Трябваше да каже нещо, но какво?
— Ти не чу ли какво каза той? — изтърси неочаквано тя.