21
„Те“
Докато Арън отиваше към пилотската кабина, Шарлийн се спря преди стълбите, които водеха надолу в сумрака. Опитваше се да се концентрира и да събере кураж. Каквото и да бе нещото, което тази вечер я преследваше, беше вероятно да се появи там. Въпреки това не можеше да стои и да се чуди — имаше да върши работа и хората разчитаха на нея. Тя пое дълбоко въздух, стисна зъби и, преди да я завладеят колебанието и страхът, започна да слиза надолу по стълбите.
След кратко сърцебиене се озова в главния салон. Нищо не се случи, нямаше ни хлад, ни демон.
Продължи да върви необезпокоявана към туристическата класа.
Пътниците в близост до тоалетната, където бе заключен Джеръд Кърби, бяха будни, но видимо спокойни. Другата тоалетна беше свободна, но никой не я ползваше. Шарлийн си мислеше, че навярно хората се страхуват да се приближат до мъртвец, или пък са стреснати от случилото се на Джеръд, каквото и да бе то, и се опасяваха да не сполети тях. Девин, Александра и Джойс наблюдаваха пътеките между редовете, но нищо особено не приковаваше вниманието им.
Шарлийн видя Каси и се наведе до нея. Момичето я погледна за миг, но в този момент майка й попита какво става със съпругата на починалия, мисис Кърби.
— Хора от екипажа се грижат за нея — информира я Шарлийн. — Казаха ми, че предвид обстоятелствата, била сравнително добре.
Брюнетката, седнала до майката на момичето, се заслуша в разговора.
— Ужасна работа — поклати глава майката.
— Така е — потвърди Шарлийн. Поколеба се за момент и после попита: — Ще имате ли нещо против да поговоря с Каси?
— Страхувам се, че да — отвърна тя.
— Защо? — попита Шарлийн. — Не искам да бъда нетактична, но…
Майката отчаяно поклати глава.
— Не сте невъзпитана… Просто не можете.
Шарлийн бе крайно озадачена и начинът, по който погледна жената, потвърждаваше смущението й.
— Каси страда от тежка форма на аутизъм — обясни майката. — От две години не е продумвала нито дума.
Шарлийн направо онемя.
— Разказах на Сабрина цялата история — продължи майката и посочи с глава тъмнокосата жена до нея. — Между другото, казвам се Евелин.
Шарлийн търсеше подходящи думи:
— Съжалявам, Евелин… Наистина не знаех — промълви най-накрая тя.
— Няма проблем, напълно разбирам — кимна Евелин. — А какво възнамерявахте да я питате?
Шарлийн обмисляше внимателно думите си. Беше толкова странно да говорят за момичето, все едно беше някъде далеч, а не точно пред нея.
— Когато се качихте на борда и вие, Евелин, стояхте на пътеката, Каси беше между нас. Тогава тя ме погледна и… — Шарлийн се наведе по-близо към жената, — и… каза нещо. Изрече го много тихо, така че не можах да чуя, но съм напълно убедена, че говореше на мен.
Раменете на Каси потрепериха. Тя гледаше право напред, но по изражението й ставаше ясно, че не само слуша, а и разбира казаното.
Евелин сви рамене.
— Не се учудвам. Предполагам, че е бръщолевила нещо. Всъщност тя умее да се изразява, но това не може да се нарече нормално говорене.
Шарлийн поклати глава.
— Не, не беше бръщолевене, Евелин. Тя говореше. Абсолютно съм сигурна.
Нямаше представа защо майката интерпретираше думите й, но точно в момента, в който Евелин и дъщеря й се качиха на борда, Каси реагираше будно и смислено, а мънкането й в никакъв случай не би могло да бъде окачествено като безсмислено бръщолевене. Тя бе изрекла напълно нормални думи.
Тогава обаче Евелин не беше чула Каси и затова не можеше да си го представи и да повярва. Шарлийн въздъхна. Искаше да попита момичето какво бе казала и защо, и най-вече каква бе причината на няколко пъти да се взира така настойчиво в нея, също както онзи нисък мъж от горния етаж.
Шарлийн беше напълно убедена, че Каси може да говори, независимо какво твърдеше Евелин. Защо тогава да не повтори онова, което й бе казала? Така й се искаше момичето да й даде някакъв знак, че я разбира — кимване или махване с ръка — и да убеди майка си, че беше способна на много повече, отколкото само на несвързано бръщолевене.
— Евелин — обади се тогава брюнетката, — аз наистина видях Каси да се взира в тази стюардеса…
Тя се наведе леко напред и с полузатворени очи кимна към гърдите на Шарлийн.
„Да се взира…“ В този момент Шарлийн осъзна, че Каси се бе взирала в баджа й.