— Помня, че си мислех колко странно ми се стори това — продължи брюнетката. — Забелязах още как Каси се взира в онзи мъж, докато минаваше покрай нас на път за тоалетната. Когато отвориха вратата и го намериха вътре, тя стоеше на пътеката. Повечето деца никога нямаше да постъпят така, а щяха да се свият и да треперят от страх, дори да плачат.
Евелин въздъхна дълбоко.
— И какво имате предвид, Сабрина? — попита тя.
Шарлийн се замисли. Нещо в тона на Евелин говореше, че прекрасно знае какво имаше предвид младата жена, но не искаше да го чуе, или по-лошо — не искаше да говори за това.
Сабрина пъхна кичур коса зад ухото си.
— Имам предвид, Евелин, че когато Каси е вглъбена в себе си, тя може да чува и да вижда. Ти сама ми го каза. И навярно вижда повече, отколкото ние с вас.
Сабрина се обърна към Шарлийн.
— Аз съм психолог — обясни тя. — Знам някои неща за парапсихологията, защото майка ми… — спря за момент и като че ли тъмен облак мина през лицето й, — … заради майка ми — повтори и с това приключи.
Шарлийн не отговори. Каси продължаваше да гледа вторачено пред себе си.
— Може ли да й споделя историята, която ти ми разказа? — попита Сабрина Евелин.
Евелин разтвори ръце. „Мисля, че не бива, но ако настояваш, давай“ — говореше жестът й.
— Може — рече на глас. — Щом намираш за нужно…
И Сабрина разказа на Шарлийн как родителите на Каси са били брутално убити, как Каси едва е останала жива и как след това е развила аутизъм, и как е била осиновена от Евелин и съпруга й.
Шарлийн бе шокирана. Та това беше по-ужасно дори от нейното минало. Далеч по-ужасно.
Но то не беше всичко. Сабрина й каза, че след смъртта на родителите й, Каси явно беше развила ясновидски способности и можеше да предрече кога някой се намира близо до смъртта — като че ли виждаше приближаващия край.
— Знаете ли — продължи Сабрина почти шепнешком, — не мога да спра да се питам… дали не е видяла, че отивайки към тоалетната, онзи мъж всъщност е отивал към смъртта си?
След този въпрос настъпи тишина. Тогава ръцете на Каси започнаха да треперят, ъглите на устата й се свиха, въпреки че устните й останаха затворени. Приличаше на човек, който всеки момент щеше да получи епилептичен припадък и правеше всичко по силите си да го овладее.
Сега вече Шарлийн беше напълно убедена, че момичето бе чуло всичко, което се каза за нея.
— Мисля, че е така — каза Сабрина, също напълно убедена. — Тя е видяла, че той няма да излезе оттам жив.
Лицето на Евелин беше безизразно. Шарлийн погледна към Каси, която ставаше все по-неспокойна, като боботещ вулкан непосредствено преди изригване.
Сабрина чакаше Евелин или стюардесата да кажат нещо. Те не казаха нищо.
Шарлийн усети леко милване по гърба си и погледна през рамо. Всички пътници бяха по местата си. Никой от колегите й не се виждаше наоколо. За нейно учудване изглежда никой не се интересуваше от странния разговор, който се водеше наблизо. Напълно възможно беше някой да е подслушал какво си говорят, а точно това не й се искаше.
Когато се обърна назад забеляза, че Каси се бе втренчила в нея отново. Това беше първоначалната й мисъл, но почти веднага се убеди, че всъщност момичето бе приковало поглед не в нея, а в нещо зад нея.
Шарлийн отвори широко очи.
„Мили боже! Тя го вижда. Има нещо зад мен и тя го вижда!“
— Каси! — произнесе с треперещ глас. — Какво е това? Какво виждаш? Моля те, кажи ми! Трябва да зная! Моля те! Умолявам те!
Момичето не отговори, само продължи да гледа през рамото й.
— Какво е! — прошепна отчаяно Шарлийн. — Какво е това нещо?
И тогава една дума се изплъзна от устните на момичето:
— Те…
Прозвуча като въздишка, но не беше. Евелин също бе чула. Челюстта й увисна и тя сложи ръка върху рамото на момичето.
— … искат…
Гласът на Каси беше много тих, като шепот във вятъра. Големите й очи не се отделяха от нещото, в което се бе вторачила. Шарлийн гледаше съсредоточено в Каси и не смееше да се обърне назад, умирайки от страх кого или какво можеше да види там. Тя беше наясно, че момичето виждаше нещо, след като изрече последната дума. Една малка думичка, която за Шарлийн беше предупреждение за Страшния съд:
— … нас!
22
В тъмното
Тялото на Каси се изви като пружина, после изведнъж се отпусна. Брадичката й увисна, клепачите й натежаха, ръцете й увиснаха надолу.