— Какво беше това? — задъхано попита Сабрина. — Какво, за бога, имаше предвид тя?
— Това ме разби! — промърмори Евелин. — Каси? Скъпа?
Шарлийн не беше в състояние да говори. В гърлото й бе заседнала бучка.
— Каси? — почти извика Евелин, но момичето отново се правеше, че не чува нищо.
Хладината зад гърба на Шарлийн изчезна, точно както се бе случило на стълбите и в кухненското отделение.
Сабрина се протегна през Евелин, по-близо до Шарлийн.
— За какво ставаше въпрос? Имаш ли изобщо някаква представа?
Усещането, че бе преследвана от някаква необяснима сила, нарастваше. Но нима можеше да каже нещо на глас? И дори да го каже, кой щеше да й повярва? Арън сигурно щеше да се ядоса и вероятно да й се присмее.
Шарлийн реши да си държи езика зад зъбите. Тя се изправи и разтвори ръце, като че ли искаше да каже „Нямам никаква представа“.
— Защо говореше с вас? — настояваше Сабрина.
Шарлийн сви рамене.
— Нямам никаква идея.
— Според Евелин Каси не е продумвала нито дума цели две години — не се отказваше Сабрина. — И сега изведнъж започва да говори… с вас? Но тя не ви познава! Трябва ли да повярвам, че няма никакво обяснение за всичко това?
„Да, точно в това трябва да повярваш“ — мислеше си Шарлийн. „Каси не познаваше и Джеръд Кърби. Тя се бе втренчила в него и сега той е мъртъв.“
— Трябва да тръгвам — каза тя, неспособна да овладее треперенето на гласа си.
Преди Сабрина да може да добави още нещо, Шарлийн се отдалечи бързо към аварийния изход в зала С, точно срещу тоалетната, в която лежеше мъртъв Джеръд Кърби.
Каси току-що бе потвърдила по своя си нестандартен начин, че на борда присъстват неканени гости. Какви обаче бяха те? Откъде бяха дошли? И най-важното — с кого бяха свързани?
Шарлийн усещаше световъртеж.
„Мили боже! — мислеше си тя. — Какво ли следва да се случи?“ Тя си спомни за амулета си — синджирчето — и стисна кръстчето в юмрука си, после пое дълбоко въздух и бавно издиша.
И пътници, и колеги я бяха поглеждали с безпокойство и бяха шушукали помежду си. Тогава Шарлийн решаваше да отиде в кухненското отделение, за да избяга от всичко това, но сега това вече не беше решение, защото ако отново се окажеше там сама, невидимото присъствие навярно щеше да се появи и тогава тя можеше да свърши като Джеръд Кърби.
Арън се приближи до нея. Шарлийн се питаше какво ли бяха обсъждали с Джим. За момент го спря Девин Феликс и го попита нещо, което Шарлийн не успя да чуе. После Арън продължи и спря при нея. Макар да се усмихваше, Шарлийн прочете тревога в очите му.
— Лоши новини ли? — осмели се да попита.
Той прехапа устни и леко я хвана за лакътя.
— Да — кимна. — Трябва да ти кажа нещо. Искаш ли да влезем в кухнята?
— Добре — съгласи се тя.
Той беше до нея и тя се чувстваше в безопасност. Няколко минути пред пет часа, тя разтвори завесата на кухнята и видя Александра. „О, не!“ — бе първата й мисъл.
— Александра, би ли ни оставила за минутка? — учтиво я помоли Арън. — Трябва да говоря нещо с Шарлийн насаме.
— Няма проблем. Щом се налага — подсмръкна Александра и напусна помещението.
„Само да мине тази нощ — мислеше си Шарлийн с надеждата, че все пак някога ще мине, — ще се заема с тази жена.“ Александра беше отмъстителна, лукава и завистлива котка, която често показваше остри нокти.
— Какво има? — обърна тя лице към Арън.
Арън й каза, че повредата в уредите на самолета се е оказала по-сериозна, отколкото първоначално е предполагал. Не разполагаха с радиосигнал и, което беше по-лошо — навигационните системи не функционираха. Пътниците, които не можеха да се ориентират къде са и накъде летят, не бяха сами. Пилотите също бяха на тъмно.
— След малко ще съобщя и на останалите, но исках да кажа първо на теб — заключи Арън.
Шарлийн кимна с разбиране.
— Звучи като че ли няма да можем да стигнем до Сидни.
— Трудно е да се каже. Надявам се да се справят, но към момента нещата никак не са розови. Като че ли този полет… — Той остави края на изречението да виси във въздуха.
— Какво? — попита тихо тя. — Какво за този полет? Като че ли… този полет е прокълнат, това ли искаше да кажеш?
— За първи път… — започна той и поклати глава. — Не, не искам да мисля по този начин. Всичко ще се оправи. Може да коства известни усилия, но в крайна сметка всичко ще е наред, чуваш ли? Просто трябва да имаме вяра.