Въпреки успокоителните думи, Арън имаше своите си колебания. Шарлийн беше убедена в това. Дали да му каже какво бе казала Каси? Дали сега щеше да я изслуша? Дали щеше да й повярва?
— Трябва да се концентрираме — и ти, и аз, и всички останали — добави Арън. — Най-важното е Джим да ни свали на земята невредими, ако не в Сидни, то някъде другаде. Аз вярвам, че той ще го направи. Няма основание за тревога.
Някакво вътрешно чувство й подсказа, че не трябва да му споделя своите притеснения. Той си имаше достатъчно грижи на главата.
— Отивам да съобщя на останалите — въздъхна Арън. — Всички трябва да бъдат в готовност, в случай че се наложи да кацнем на друго летище — продължи и я целуна бързо. — Нека се опитаме да запазим хладнокръвие. Много ни се насъбра, особено със смъртта на онзи мъж, но трябва да бъдем професионалисти. Пътниците са ни гласували доверие.
И той напусна помещението. Тя го последва, защото не искаше да остава сама. Арън спря да говори с екипажа и първо с Александра.
Шарлийн тръгна в обратната посока. Мислите препускаха в главата й.
— Мадам? — чу тя глас, който веднага разпозна.
Беше латиноамериканецът от място 59Н, същият, който я бе помолил да му донесе уиски. Явно бе започнал да се поти повече отпреди.
— Да, сър?
— Притеснявам се да ви помоля, но бихте ли ми донесла още един скоч?
Той посочи с поглед малката бутилка уиски — същата, която невидимата сила беше съборила в кухненското отделение, и която сега лежеше празна върху табличката пред него.
— Наистина имам нужда от още една — рече с извинителен тон.
Шарлийн си спомни ясно какво се бе случило последния път, когато я беше помолил за същото, и никак не искаше да предизвиква съдбата.
Мъжът долови колебанието й.
— Моля ви — настоя той.
Съседката му, младата жена, продължаваше да се прави на заспала, подпряла глава на прозореца. Носът й все още беше смръщен и Шарлийн бе убедена, че това е от миризмата на пот, която и тя подушваше.
— Не обичам да летя — добави латиното. — Веднъж вече преживях катастрофа. Загинаха двама души. Аз извадих късмет, но ви казвам, че бях на косъм… Видях смъртта в очите…
Шарлийн вдигна ръка, за да му направи знак да престане с тирадата.
— Моля ви, сър, нямаме нужда да слушаме всичко това — каза тя с учтив, но твърд глас.
— И оттогава — продължи разсеяно той, все едно изобщо не я бе чул, — летя само когато това е абсолютно наложително. Питието наистина ми помага и чувствам, че сега имам нужда да пийна. — Той потрепери и продължи: — Въпреки че преживях онази катастрофа, имам усещането, че ужасът продължава, че съм орисан да умра в самолетна катастрофа. Ще се случи отново. Разбирате ли какво ви говоря?
— Сър, току-що ви помолих. Моля ви, престанете да говорите за това!
— Тази малка кутия… — посочи екрана на гърба на седалката пред него. Екранът беше черен. Той бе изключил MEG. Когато погледна нагоре към нея, очите му бяха влажни. — О-о, изглеждам смешен, нали? Сигурно си мислите, че съм пийнал…
Той обаче звучеше абсолютно трезвен.
— Бихте ли ми донесла още една?
Той не питаше. Той се молеше.
Шарлийн реши да му донесе още една малка бутилка уиски, но не и преди да помоли Глория или Розет да я придружат до кухненското отделение.
— Да, сър, веднага ще ви донеса — кимна. — Какво казахте за развлекателния канал?
— Нищо — въздъхна той, явно смутен от начина, по който се беше държал. — Нищо, просто няма значение.
Шарлийн очакваше отговор, но реши да изчака, докато се върне с питието.
— Ей сега се връщам.
— Благодаря ви — прошепна мъжът.
По пътя към кухненското отделение стомахът и червата й се свиваха от мъчителни спазми. В един момент тя се озова до жената в черно с огромните слънчеви очила, която все така седеше във видимо неудобна поза — изпъчена като че ли беше глътнала бастун, със скръстени в скута ръце и тези Рей Бан очила като два квадратни черни екрана пред очите й. До нея една до друга имаше три празни седалки.
Съвсем импулсивно Шарлийн седна до нея.
Жената я изгледа подозрително.
— Преди време ме попитахте нещо — чу собствения си глас Шарлийн. Почувства се като обикновен наблюдател на собствената си интуиция. — Помните ли? Попитахте ме дали съм го видяла.