Той заряза всичко, което си бе набелязал да направи, и се втурна да търси приятелката си навсякъде из салона. Като не я намери, си помисли, че може да е на горния етаж, в бизнес класата.
Тогава срещна на пътеката Девин.
— Девин — попита го нетърпеливо. — Виждал ли си Шарлийн?
Девин кимна:
— Беше точно при тоалетната.
— При коя точно?
— При онази — посочи Девин. — Онази, в която е мъртвият мъж. Вратата беше отворена, което страшно ме учуди.
— Какво?!
Те бяха съвсем близо до тоалетната, която Девин бе посочил. Арън погледна натам през главите на пътниците. Не видя Шарлийн, а вратата беше затворена, точно както беше и преди малко, когато мина оттам в мрака.
— Какви ги говориш? — попита той. — Вратата е затворена, нали? Така че къде е Шарлийн сега?
Девин вдигна ръце, все едно се предаваше.
— Трябваше да обърна внимание на един от пътниците. Когато приключих, беше изчезнала. Сигурно тя е затворила вратата.
— Ти видя ли я да затваря вратата?
— Ами… не съм убеден.
— Кога беше това?
— Не съм сто процента сигурен… май преди няколко минути. Виж, Арън, не трябва ли да…
Девин посочи пътниците, които размахваха във въздуха ръце към него, като ученици, които искат да привлекат вниманието на учителя си.
Арън се отправи към тоалетната, пренебрегвайки един мъж, който пишеше нещо на гърба на менюто. През ума му мина ужасяващата мисъл, че може би той е първият пътник на борда, който започва да пише прощално писмо.
Така, както стоеше пред тоалетната, внезапно го връхлетя мисълта, че Джеръд Кърби не е мъртъв, че е там и го гледа. Звучеше напълно налудничаво и абсурдно, но…
Точно в този момент кислородните маски се спуснаха и започнаха да се веят над пътническите седалки. Сега вече никой не беше на себе си. Паниката започна да се надига като клокочеща в дълбините на вулкан лава, готова да изригне всеки момент сред викове, писъци и отчаян рев.
Членовете на екипажа започнаха да помагат на хората да поставят маските, които сигурно са паднали вследствие на разхерметизиране на пътническия салон. Арън усети, че самолетът започна да снишава. Той се прозя нарочно, за да облекчи налягането в ушите си, което наистина донякъде помогна.
После се обърна и погледна тоалетната — онази, за която Девин каза, че била отворена.
„Сигурно Шарлийн е там вътре, с Джеръд Кърби“ — помисли си Арън.
Сигурно е зад тази врата.
25
Катастрофа
Изпитанията на Джим Никълс бяха преминали всички възможни фази: от мъчителни, през ужасни до непреодолими. В началото беше започнал да се притеснява за мистериозните дефекти на компютърната система в пилотската кабина. После започна да се безпокои за състоянието на собствения си разсъдък, представяйки си странни и ужасяващи картини. Дали „Принцесата“ не се бе изгубила от радарните системи и изчезнала в неизвестното? Дали той, като капитан на самолета, щеше да бъде в състояние да работи нормално? Дали не беше убил жена си?
Когато преди половин час беше влязъл Арън, за да съобщи, че един от пътниците е бил намерен мъртъв в една от тоалетните, той бе положил свръхусилия да запази спокойствие и хладнокръвие, каквото трябва да притежава един отлично обучен и опитен командир на самолет.
После обаче, малко след пет разбра, че има още много, за което да се притеснява. В пилотската кабина беше прозвучал писклив сигнал — силен и дразнещ звук, който го разтърси до мозъка на костите му.
Също толкова потресен, Грег се бе втренчил в EICAS.
— Повреда в двигателите — съобщи той. — Изгасна втори двигател.
Джим не можеше да повярва, докато не видя показанията с очите си.
Двигател 2 ПОВРЕДА.
Двигател 2 ПОВРЕДА.
— Какво, по дяволите, се случва? — извика той, вече неспособен да прикрива тревогата си зад маската на професионално поведение.
Въздушната скорост и температурата на двигателите падаха бързо. Когато „Принцесата“ се наклони наляво, Джим стъпи на педала на стабилизатора с десния си крак, за да изправи самолета. Грег сграбчи листовете и започна да търси инструкциите за действия при повреда на двигател.