Той погледна Грег, който използваше горивния клапан, за да запусне двигател 3 и в момента изчакваше, прехапал долната си устна толкова силно, че Джим беше сигурен, че тя кърви.
За минута и половина самолетът се бе превърнал от Джъмбо Джет в безмоторен самолет. Ако той не запуснеше отново двигателите, разполагаха с около трийсет минути преди да се предприеме принудително кацане.
Това беше жестоката действителност и всеки един пилот в кабината на самолета го знаеше до мозъка на костите си.
— Какво искате да направим, ако не запуснем двигателите отново? — попита Бен. — Да продължим ли да опитваме ръчно рестартиране или ще опитаме пълен рестарт?
Джим обмисляше възможностите. Ако усилията на Грег да рестартира ръчно двигателите се проваляха, той разполагаше с едно последно средство: пълен рестарт. За тази цел трябваше да увеличи въздушната скорост като насочи носа на самолета надолу, позволявайки въздушният поток да нахлуе през двигателите. И тогава биха могли да запуснат едновременно всички двигатели, като се надяват и се молят, че този ход ще се окаже успешен.
Това бе план Б. Отрицателната страна на план Б, ако той се провалеше бе, че нямаше план В.
— Много рисковано — въздъхна Джим. — Това ще бъде всичко или нищо. Ако не се получи, ще полетим бързо надолу и не бихме могли да направим нищо повече — поклати глава той. — Не, ще трябва да рестартираме двигателите ръчно и ако по този начин не успеем, ще се спуснем плавно. След това мога да опитам да се приводним с възможно най-ниската скорост. Така че, това е положението, приятели мои: или ще успеем да се справим, или ще се приводним.
— Категорично не съм съгласен! — рязко възрази Бен. — Ако се приводним, то положението е безнадеждно. Трябва да поемем този риск само ако нямаме никакъв друг избор.
— Приводняването на самолета не означава непременно, че положението е безнадеждно — не се съгласи Джим.
— Безнадеждно е, Джим! — извика гневно Бен. — Шансовете ни за оцеляване са почти нулеви и ти много добре го знаеш! Отделно от това, навън все още е пълен мрак. Не бихме имали никакъв шанс.
— Може би няма да стигнем дотам — остро отвърна Джим. Той бе изненадан от яростната реакция на Бен; никога преди не бе виждал приятеля си да се държи така, а и с Бен никога не бяха спорили за каквото и да било. До този момент той дори не си бе представял, че може да спори с Бен.
Джим реши да не настоява повече и погледна подозрително към Грег.
— Правя всичко по силите си, Бен — беше всичко, което каза.
Часът бе 5:15 и „Принцесата“ постепенно губеше височина — малко по малко от височината и малко по малко от скоростта. Когато преди пет минути всички двигатели работеха, те летяха на 9150 метра. В момента се намираха на 7300 метра.
— Изчислявам, че имаме още двайсет минути, може би няколко повече — каза Джим.
Бен не го опроверга.
Може би оставаше час и половина преди над тази част от Тихия океан да се разсъмне, допускайки, че светът, какъвто го познаваха, все още беше там долу. Океанът си оставаше скрит под тежък слой от облаци, както си беше цяла нощ — друго странно явление. Единствената светлина, която идваше отвън, бе от звездите и от луната, която сега беше в своята трета четвърт.
Джим се беше заслушал в тишината. Той никога не бе преживявал нещо подобно преди, а и не беше и сънувал какъв би бил полета, без да чува отдалечения грохот на двигателите.
Сега немислимото бе станало действителност. Пътниците също не чуваха нищо и за тях тишината бе далеч по-странна и плашеща.
Изведнъж в него се зароди отчаян порив да се свърже с някой от външния свят. Не искаше да бъде самотен. Но нямаше никакъв начин да се предадат съобщения по радиото. Това щеше да бъде все едно че говори в празно пространство.
Освен това не беше сам. Дали стотици хора щяха да живеят или умрат, зависеше от това какво смяташе да направи той.
Беше настъпил моментът на истината. Трябваше да премахне всичко от съзнанието си, освен какво трябва да се направи. Би ли могъл да се справи? Би ли могъл да го задържи? Само допреди няколко минути мислеше, че може. И той твърдо реши да оцелее, независимо от това какво и кой ще носи отговорност за тази предстояща катастрофа.
„Убиец“ — нашепваше Джоди в ухото му.
Той не й обърна внимание.
— Двигател 1 не се запуска — докладва Грег, — ще опитам номер 4.
— Добре! — каза Джим.