Въздухът в пилотската кабина вече беше толкова разреден, че пилотите изпитваха затруднение с дишането. Джим помисли да надене кислородната си маска, но после се отказа. Това важеше и за Бен и Грег, които вероятно бяха взели същото решение.
Все още черпеха електрическо захранване от спомагателния захранващ блок и от спомагателната въздушна турбина — малка перка, която автоматично се разтваряше в корема на самолета при дефект на някой от двигателите. Така поне предполагаше Джим.
Грег посвети цялото си внимание на горивните клапани и оборотите, за да рестартира двигателите. От това зависеше всичко.
В 5:20 часа тяхната крайсерска скорост падна до 460 км/ч.
— Когато индикатора на въздушната скорост достигне 425 км/ч ще пусна задкрилките, в противен случай няма да мога да летя повече — рече Джим. — Но трябва да бъдем под 6000 метра преди да направим това.
В момента, в който той изрече тези думи, Бен забеляза, че височината им е паднала до 6700 метра.
— Ще опитам да забавя падането като повдигна носа нагоре.
— Добре — съгласи се Грег.
— Предай още едно съобщение. Вероятно това няма да промени нищо, но все пак опитай! Все пак е и процедура.
Грег кимна и поднесе микрофона до устата си:
— Мейдей! Мейдей! Мейдей! Тук „Оушънс“ 5-8-2… — Той направи кратка пауза: — Мейдей! Мейдей! Мейдей! Тук „Оушънс“ 5-8-2, предаваме на сляпо. Настоящото ни местоположение е неизвестно. Крайната ни цел беше Сидни. Всички двигатели са извън строя. Загубихме всякаква навигация и комуникация и се подготвяме за приводняване. Това се случва приблизително в 12:45 Zulu, двайсет минути отсега нататък. Имаме 353 човека на борда на Боинг 747–400. Повтарям: Двигателите изгаснаха! Подготвяме се за приводняване! „Оушънс“ 5-8-2! Край!
„Принцесата“ слезе до 6100 метра. Джим отново обмисляше дали да не опита пълен рестарт, както предложи Бен.
Отново реши да се възпротиви. През целия този полет всичко вървеше толкова на терсене, че здравият разум не бе в състояние да повярва, че нещо ще се оправи. Ако не успееха ръчно да стартират двигателите, този последен опит вероятно също щеше да се провали. Вместо приземяване по корем, самолетът щеше да се разбие с носа напред в каквото и да беше там долу.
5500 метра. Дишането все още бе затруднено, но все пак малко по-леко. Трябваше да са под 3000 метра, за да се стабилизира въздушното налягане. Сега, когато вече бе решил какво да направи, ако Грег не успее да рестартира двигателите, Джим имаше малко време да помисли и за други неща, като например да каже тихо сбогом на дъщерите си — Кара и Натали.
Виждаше сладките им лица във въображението си. Ако Бен излезеше прав и самолетът се разбие, той никога нямаше да види как порастват, никога нямаше да има възможността да ги поучава за това колко неблагонадеждни и невъзпитани са момчетата, които те несъмнено щяха да доведат вкъщи. А може би и за самите момчета щеше да е за добро, защото нито един от тях нямаше да бъде достоен за дъщерите му. Абсолютно никакъв шанс. Той обичаше дъщерите си и копнееше да бъде техен закрилник срещу всяко зло на земята.
„Не искам да умра тази вечер!“
С ъгъла на окото си Джим следеше безплодните усилия на Грег да рестартира двигателите.
„Продължавай, Грег!“ — молеше се настойчиво той.
Обърна се към Бен:
— Както казах, няма да рискувам с пълен рестарт. Ако сега не успеем, ще предприема приводняване. Най-напред ще уведомя старши стюарда, а след това и пътниците.
— Сигурен ли си? — попита Бен.
— Абсолютно!
Бен не възрази. Някой трябваше да взима решения и на този полет тази отговорност се падаше на Джим Никълс. Бен приемаше това, поне засега, въпреки че мрачното му изражение издаваше неговите съмнения и страхове.
В 5:30 Джим се обади по телефона на старши стюарда:
— Изгубихме всичките си двигатели и се опитваме да ги рестартираме — каза на Арън. — Не знам дали ще успеем. Подготви салона за аварийно приземяване. Имаш десет минути. Тук се опитваме да правим дори невъзможното, но изглежда най-вероятният изход е приводняване.
— Разбирам — отвърна Арън.
— Знаеш какво да правиш!
— Нещо специално, което трябва да имам предвид?
Джим помисли малко:
— Да! Премести пътниците от бизнес класата в основния салон. Това ще увеличи шансовете им за оцеляване. Евакуирайте ги през предните секции, задните ще бъдат потопени. Заемете позиция при надуваемите лодки и определете двама души от пътниците за помощници. Докладвай ми, когато си готов с всичко това.