Когато приключиха разговора, Джим осъзна, че е забравил да попита какво е положението в салона. Нямаше значение, той прекрасно знаеше какво става там.
„Сега всичко зависи от мен“ — помисли си той.
Макар да полагаше неимоверни усилия, не можеше да потисне мисълта за обзелата го ярост предишния ден. Отново се питаше дали не е сторил нещо на Джоди. Последното, което би искал да направи, бе да я убие. Тя беше добра съпруга от много гледни точки. И особено през първите години на техния брак.
„Не се разстройвай! Не си я убил! Тя си е жива и здрава!“
В този момент Джим се питаше дали Джоди няма да го опровергае, но тя не го направи.
С тежка въздишка той се обърна към пътниците:
— Дами и господа! Говори вашият капитан. Със съжаление трябва да ви съобщя, че имаме сериозен проблем. Всички двигатели излязоха от строя. Полагаме неимоверни усилия да ги рестартираме. Като предпазна мярка екипажът ще започне подготовка на салона за аварийно кацане. Моля ви да изпълнявате техните инструкции и да запазите спокойствие. Искам да ви уверя, че ще направим всичко по силите си, за да се приземим безопасно.
Джим не можеше да се сети какво друго да каже и изключи системата за връзка със салона.
Грег поклати глава:
— Все още не работят. Опитах всичко!
— Не се предавай! — каза Джим и усети вкус на топла кръв в устата си.
Беше се разкървавил, прехапвайки силно долната си устна.
Височината падна до 2700 метра.
„Отвеждаме те към нашата дестинация“ — изведнъж се обади Джоди.
Дъхът му секна. Взря се в нощта през прозореца на пилотската кабина.
„Дестинация? — шепнеше си той. — Каква дестинация?“
Джоди замлъкна отново.
Джим не се бе замислял за тяхната дестинация. Беше се съсредоточил единствено и само върху това какво му бе необходимо, за да приводни самолета. Но това не включваше никаква „дестинация“, не само на подсъзнателно, а и на каквото и да било ниво.
Така че това, което чу, нямаше нищо общо с неговите вътрешни мисли.
Но кой тогава говореше с него?
Джим започна да осъзнава нещо ужасяващо.
„Какво, по дяволите, си ти, Джоди?“
26
Преследване
В 5:20 ч. сутринта Шарлийн гледаше с широко отворени очи отворената на врата на полуосветената тоалетна. От трупа тя мерна само един крак. Ако искаше да види цялото тяло на Джеръд Кърби, трябваше да направи около три крачки напред. Но се боеше да ги направи.
Защото тялото на починалия мъж не беше единственото нещо вътре.
Шарлийн отстъпи назад и кракът в тоалетната изчезна от погледа й.
После тя се намери застанала до Каси, която отново я гледаше. „Този мъж беше убит — мислеше, че прочете мисълта на момичето тя. — Ти го знаеш, нали?“
Сабрина и Евелин също приковаха вниманието си върху Шарлийн.
— Какво става, по дяволите? — попита майката на Каси, като потри нервно ръце. — Защо изведнъж стана толкова тихо?
Шарлийн трябваше да й каже нещо и реши да се придържа към версията, която Арън и колегите й предлагаха на всички останали.
— Имаме технически проблеми — рече тя.
Сабрина поклати глава в знак на недоверие.
— Ще катастрофираме, нали? — прошепна нервно. — Всички ще загинем.
Евелин я погледна шокирана.
— Не говори така! Плашиш ме!
Евелин също не вярваше, че това може да се случи или просто бягаше от тази мисъл, предполагаше Шарлийн. Само че част от нея би трябвало да осъзнава, че самолет без двигатели не може да се задържи задълго във въздуха. Всички на борда бяха наясно с този елементарен закон на гравитацията.
Шарлийн не можеше да намери подходящите думи, с които да успокои Евелин. Тя се огледа наоколо с надеждата, че Арън се връща. Но съзираше само тоалетната.
Вратата на тази тоалетна сега беше затворена.
От нея се изтръгна разтърсваща въздишка. Това бе толкова странно, че за миг от секундата тя се замисли дали вратата на тоалетната изобщо е била отворена. Тогава обаче си спомни, че Девин Феликс също бе станал свидетел на този странен факт.
Да не би пък някой бързо да беше затворил вратата? Това бе напълно възможно, въпреки че единствените членове на екипажа, които дежуреха на това място, бяха Джойс и Мишел, а те се намираха доста по-далеч и от тоалетната, и от главното кухненско отделение и бяха доста заети да разговарят с хората. Никой от пътниците не би могъл да затвори вратата. Всички те бяха стегнати с колани в седалките си и гледаха напред. Шарлийн и за миг не можеше да си представи, че някой от тях би се изправил доброволно срещу проснат на пода в тоалетната мъртвец.