— Леко — нареди бригадирът.
Конти погледна към Фортнъм.
— Сега насочи камерата си към машините. Кадрите ти трябва да изглеждат като милувка. Те вадят нашето съкровище от ледения му затвор.
Бавно, много бавно замръзналата котка се издигаше от леглото, в което беше прекарала десетки хиляди години. Учените започнаха да се бутат напред, за да видят всичко с очите си, и трескаво водеха бележки. Маршал пристъпи заедно с всички, като се взираше напрегнато. Въпреки безмилостния блясък на прожекторите леденият блок остана непрозрачен заради замръзналата в него снежна буря от кал и отломки с цвят на гъст дим. Повърхността на среза беше осеяна с вълнообразни каналчета, там, където лазерът беше проникнал, за да освободи саблезъбия от плен. Боже мили, помисли си Маршал, и той завладян, без да иска от мига, та този блок тежи най-малко четири тона.
Блокът се издигаше все по-високо и по-високо, докато не се чу как кранът се удари в тавана. Тогава най-накрая се залюля свободно, наклони се остро, остърга заснежения под, като за малко не помете Феръдей, който беше зает да го изследва с акустичен спектрометър. Хората се заблъскаха и запрепъваха, за да се дръпнат от пътя му.
— Изравни го! — изрева Крийл.
Лебедката изквича възмутено, когато кранистът даде газ до края. Блокът се наклони обратно, завъртя се диво и предпазливо се отпусна на пещерния под. Операторът на крана намали за миг оборотите, после бавно и внимателно вдигна отново блока, завъртя го и го отпусна на платформата. Чу се острото съскане на хидравликата на крана. Докато камерите снимаха, общите работници обезопасиха ледения блок върху платформата и за изолация хвърлиха върху него дебела насмолена хартия. След минути всичко свърши и машините потеглиха обратно нагоре през тунела, а безбройните хидравлични крикове бяха прибрани от местата им и върнати в брезентовите торби. Котката в леденото си убежище беше на път към хранилището с контролирана среда. Там щеше да стои заключена на сигурно място, докато не се размрази, за да я покажат на живо на милионната публика.
Конти огледа тунела с очевидно задоволство, изписано на лицето му.
— Ще използваме изтеглящите се машини като контрапункт — каза той на Фортнъм. — Снимай излизането им от тунела, а след това панорамирай базата. Искам много материал. Ще го използваме за заключителните кадри.
После се обърна към Маршал.
— Готов ли си за интервюто?
10
Когато влязоха отново в съкрушителната топлина на фоайето в базата, Конти кимна на тонтехника и помощник-оператора Тусан да го придружат. После се обърна към Маршал.
— Можем да те снимаме в твоята лаборатория.
— Оттук. — Маршал ги поведе надолу по централното стълбище, по широкия коридор, после свърна надясно в пресечката и спря пред полуотворена врата.
— Стигнахме.
Конти надниква и се огледа набързо.
— Това ли е твоята лаборатория?
— Да, защо?
— Прекалено спретната е. Къде е екипировката ти? Пробите? Епруветките за анализ?
— Моите проби се съхраняват в хладилен шкаф надолу по коридора. За екипировката имаме отделно помещение, макар че оставихме по-тежките неща в Обърн. Тази експедиция е основно за наблюдения и събиране на проби. Ще ги анализираме по-късно.
— А епруветките за тестове?
Маршал се усмихна леко.
— Палеоеколозите нямат голяма полза от епруветки за анализи.
Конти се замисли за миг.
— Забелязах, че на идване минахме край една по-подходяща лаборатория.
— По-подходяща? — повтори Маршал, но Конти вече крачеше обратно по коридора, следван плътно от тонтехника и оператора.
— Тук — каза той пред прага на помещението, в което всяка възможна повърхност беше заета от списания, ксерокопия, пластмасови съдове за проби и инструменти.
— Но това е лабораторията на Райт — възрази Маршал. — Не можем да я използваме.
Конти дигна обектива, който се люлееше на врата му и започна да оглежда Маршал през него.
— И защо не?
Маршал се поколеба. Той осъзна, че настина няма някаква причина да не използват лабораторията на Феръдей.
— Тогава защо не интервюираш него?
— Защото, д-р Маршал, как да се изразя по-внимателно… камерата няма да бъде любезна с д-р Феръдей. Ти обаче притежаваш грубовата академична привлекателност. А сега можем ли да започваме?