Маршал поклати глава и прекара длан по очите си. Въпреки арктическия студ в хранилището тежка, притеснителна топлина изпълни крайниците му.
По размери и обща форма мъртвото нещо в леда беше същото създание, което го преследваше в кошмара. Дори мъглявостта на ледения блок напомняше мъглата в неговия сън. Докато се взираше в него, Маршал преглътна. Виждаха се само горната част на главата и предната четвъртина на животното. Те се показваха през бъркотията от замръзнала кал, но бяха напълно достатъчни, за да го убедят, че това не е саблезъб тигър.
Маршал се обърна към останалите. Всички се бяха вторачили в леда, по лицата им се четяха шок и смайване, а по това на Хълси — нещо, което си беше чист страх. Дори Конти изглежда недоумяваше и поклати глава.
— Май ще ни трябва по-широк обектив — измърмори той.
— Няма съмнение, че това е доста противно създание — отбеляза Барбър.
— Какво е? — попита Съли.
— Мога да ви кажа какво не е — отговори Феръдей. — Не е смилодон. Не е и мамут.
Маршал положи усилие да прогони детските си страхове, за да може да огледа колкото може по-аналитично трупа.
— По предните крака има косми — отбеляза той. — Косми. И са прекалено мускулести… и твърде дълги.
— Твърде дълги за какво? — попита Конти.
— За всичко — Маршал вдигна рамене, когато престореното му научно безпристрастие изчезна. Той размени погледи с другите учени. Питаше се дали споделят неговото мнение. Макар да се виждаше относително малко от съществото, то не приличаше на нищо друго на света както в миналото, така и в неговото настояще.
Доста време никой не продума. Най-накрая Съли наруши мълчанието.
— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Че пред нас лежи непозната на науката форма на живот от епохата на вкаменелостите?
— Може би. Но каквото и да е, мисля, че ще има жизненоважно значение за историята на изкопаемите — каза Феръдей.
Маршал се смръщи.
— Какво означава това?
— Имам предвид теорията за еволюционните турбуленции — Феръдей прочисти гърлото си. — Това е нещо, което се проявява от време на време в биологията. Според теорията, когато животинските популации стават прекалено многобройни за възможностите на екосферата да ги изхранва или някой вид се приспособи прекалено добре и изгуби своята еволюционна енергия, се появява ново същество, което да прекрати бума на популациите или да предизвика нови промени.
— Машина за убиване — каза Пени Барбър, хвърляйки поглед към ледения блок.
— Точно така. Стига машината за убиване да не е прекалено успешна, защото ще избие популациите, ще изгуби хранителните си източници и накрая ще се обърне срещу останалите от същия вид.
— Ти говориш за ефекта „Калисто“ — отбеляза Маршал. — Алтернативната теория за това каква е причината за смъртта на динозаврите. — Феръдей кимна, а очилата му пръснаха наоколо ярки отблясъци.
— Защитава я от Фрок от Нюйоркския музей за естествена история — продължи Маршал. — Но след като той изчезна, не мисля, че се е появил друг неин поддръжник.
— Може би нашият Райт е новият й защитник — предположи Барбър с мрачна усмивка.
— Това ми звучи много съмнително — каза Съли. — Според мен, дори да си прав, този труп вече не е заплаха за когото и да било, да не говорим за цял вид.
Конти се размърда неспокойно. По-голямата част от шока беше изчезнала от лицето му и сега изражението му отново стана леко презрително.
— Не разбирам защо всички толкова се развълнувахте — каза той. — Можете да видите само главата и раменете му. Плюс една лапа.
— Ecce signum — отговори Маршал и махна с палец към леда.