Двигателят на влекача отново зарева и машината потегли напред сред дрънченето на веригите. Двама яки общи работници в кожени якета се отделиха от групата зяпачи, затътриха се към вратите и ги отвориха широко. Влекачът превключи на задна, с поредица оглушителни ревове на двигателя потегли назад и започна да вкарва товара си зад оградата. Подпомаган от общите работници, той вкара ремаркето доста навътре в двора на базата. Тогава оборотите на дизела спаднаха, шофьорът премести лоста на скоростите на „паркиране“, загаси двигателя и след една последна въздишка на въздушните си спирачки машината застина на място. Вратата на кабината се отвори и арктическият шофьор, слаб млад мъж със силен тен и шарена хавайска риза, скочи на земята, след което се залови да откача полуремаркето. В този миг вратата на пътника се отвари и отвътре се показа още един човек, който слезе по-предпазливо. Беше русокос и висок, може би на четиридесет и пет, с къса брада. Мъжът стъпи върху вечната замръзналост с очевидно облекчение. Издърпа голяма брезентова торба и чанта за преносим компютър от кабината на влекача, преметна ги през рамо и сковано закрачи към базата. Когато мина покрай Маршал и Барбър, им кимна.
— Този тип май е леко позеленял — изкиска се Барбър.
Появи се още един общ работник, който започна да развива дебели жълти електрически кабели от макара и да ги включва в панела, монтиран отстрани на караваната.
Маршал кимна към него.
— Според теб какво му е предназначението на това?
— За нейно величество — отговори Барбър.
— Какво?
Но докато казваше това, Маршал чу нов звук — плясъка на витла на приближаващ хеликоптер. Когато шумът се усили, той забеляза, че не издава тънкото свистене на товарните машини, които през последните дни пренасяха екипировката за снимачната площадка.
Писъкът на турбините беше по-гладък, нисък и мощен.
Скоро птицата се показа ниско над хоризонта и той осъзна защо. Това не беше някоя от леките машини, които обслужваха затънтените краища, а „Сикорски v76Ц++“, най-луксозният сред хеликоптерите. Сега лесно се досети коя е „нейно величество“.
Машината се приближаваше бързо, увисна над базата за миг и кацна на вечно замръзналата земя обезпокоително близо до оградата, като вдигна боцкащи облаци сняг и ледени парченца. Зяпачите бързо побягнаха, покривайки лицата си с ръце, и отстъпиха зад най-близките сгради. Когато воят на турбините намаля и ледената буря утихна, отстрани на хеликоптера зейна люк и в него се появи тънка като молив жена в шлифер от „Бърбери“. Тя се спусна по стъпалата, после спря и огледа струпаните сгради с непроницаемо изражение. Отвори чадър, който въртящите се все още витла за малко не изтръгнаха от ръцете й, и започна да се изкачва обратно. На вратата се показа втора жена. Тя носеше нещо, което заприлича на Маршал на палто от хермелин, и двете започнаха да слизат по стълбите. Маршал се помъчи да зърне лицето на жената с хермелина, но онази с шлифера я пазеше толкова плътно от вихрушката на витлата, че не можеше да види нищо повече от крайчеца на коженото палто, проблясването на хубави крака и блясъка на черни токчета, които чаткаха по вечно замръзналата земя.
Стълбата се прибра навътре, люкът се затвори и воят на турбините се усили. Хеликоптерът се отлепи от земята, а витлата запляскаха по-бързо. Докато машината се издигаше и бързо увеличаваше скоростта си, Барбър се изхили гласно.
Едва сега Маршал забеляза, че и Кери Екберг е тук и наблюдава кацането. Сега тя излезе напред, за да пресрещне новопристигналите.
— Госпожице Дейвис — чу я Маршал да казва, — аз съм Кери Екберг, изпълнителен продуцент. Разговаряхме в Ню Йорк и само исках да кажа, че за мен ще бъде удоволствие, ако мога да направя нещо, за да бъде престоят ви тук по…
Но ако някоя от жените, тази в шлифера или другата в хермелина, я чу, с нищо не го показа. Отминаха я, изкачиха металните стъпала до блестящата каравана, вмъкнаха се вътре и здраво затвориха вратата зад себе си.
14
През целия ден температурата пълзеше нагоре. Първо стигна минус дванадесет по целзий, а след това минус шест, което накара Конти да погне филмовия екип да заснеме за всеки случай покритите със сняг околности. Под бляскавата слънчева светлина настроението на снимачния екип се подобри чувствително, защото военните парки бяха изместени от вълнени пуловери и пухени якета. Откъм връх Страх пак се понесоха пукот и трясъци, когато лицето на ледника отново започна да се руши. Гонзалес изпрати екипа си от военни инженери да смени счупен лагер, който предизвика спирането на един от генераторите. Следобед по-голямата част от местните общи работници, които бяха извършили предвидените строителни работи, бяха откарани на юг до Анкоридж с два товарни хеликоптера. Те щяха да се върнат едва след завършването на снимките. Само Крийл, едрият бригадир, който изглеждаше така, сякаш закусва стоманени болтове, остана в базата. Около три следобед Ашли Дейвис излезе от своята суперкаравана, огледа околните сгради с отвращение и пое към базата, придружавана от личната си помощница в шлифера, вероятно за да бъде въведена в обстановката от Конти.