В дървения под беше изрязана голяма кръгла дупка с неравни краища. И дори на играещата светлина от фенерчето, Маршал можа да види, че хранилището е празно.
16
Само тридесет минути по-късно сънливата база „Страх“ беше напълно будна. Сега Маршал, заедно с всички останали, седеше на стар сгъваем стол в Операционния център на равнище Б. Това беше единственото помещение, достатъчно голямо, за да побере толкова хора. Той огледа лицата на насъбралите се. Някои, като Кери Екберг и Съли, изглеждаха смаяни. Други бяха просто със зачервени очи. Фортнъм, главният оператор, седеше с обронена глава и юмруците му несъзнателно се свиваха и разпускаха.
Бяха се събрали по молба на Улф, представителя на кабелната телевизия. Всъщност, помисли си Маршал, поканата съвсем не прозвуча като молба. Повече приличаше на заповед.
Когато за пръв път научи новината, Емилио Конти остана като замаян, парализиран от неочакваното обръщане на късмета. Но сега, докато Маршал гледаше как режисьорът крачи напред-назад пред разположените в полукръг столове, той видя други чувства, изписани по неговото лице — отчаяние и ярост.
— Първо — излая Конти, без да спира да крачи, — фактите. По някое време между полунощ и пет сутринта хранилището е било разбито и активите — той изяде края на думата — извадени. Откраднати. Д-р Маршал, който е сред нас, е открил станалото. — Конти му хвърли кратък поглед, а черните му очи проблясваха от недоверие. — Говорих с ръководствата на „Тера Прайм“ и „Блекпул“. Предвид обстоятелствата те нямаха друг избор и тазвечерното предаване на живо беше отменено. Вместо това ще бъде излъчен наново „От смъртоносни води“. — Той почти изплю думите. — Ще върнат дванадесет милиона долара от реклами на своите спонсори. И това в добавка на осемте милиона, които похарчиха, за да направят всичко това възможно.
Той спря за миг и се вторачи в събраните хора, след това продължи да крачи напред-назад.
— Това са фактите. Второ, предположения. Между нас има къртица. Човек, който получава пари от конкурентна кабелна телевизия. Или може би някой, който работи за посредник на търговец на екзотични предмети с връзки в музеи и богати колекционери от чужбина.
Застаналата до Маршал Пеги Барбър изпръхтя.
— Малоумщини.
— Малоумщини? — обърна се Конти към нея. — Случвало се е и преди. Това не е просто артефакт, а активи.
— Активи? — възкликна Барбър. — Какви ги говорите?
— Говорим за стока — отговори Улф вместо Конти. Човекът от кабелната телевизия беше застанал най-отзад до сержант Гонзалес и прехвърляше стъклена пръчица за разбъркване на безалкохолни напитки из устата си. — Нещо много повече от вечерно забавление. Един многократно използваем ресурс на кабелната телевизия. Нещо, което би могло да се използва по най-разнообразни начини. Например да се излага в музеи, да се дава под наем на университети и изследователски институции, да се използва за други предавания или за продължение на това. Може би бъдеща легенда на телевизията или пък неин талисман.
Талисман, помисли си Маршал. Досега не беше имал представа колко амбициозни са били плановете на Блекпул за замръзналата котка.
Когато Улф застана отпред, Конти спря да крачи и се присъедини към него.
— Като кабелна телевизия, „Тера Прайм“ се явява член на една много малка общност — продължи Улф. — Въпреки усилията, които положихме да запазим всичко в тайна, знаехме, че за този проект ще се разчуе. Но бяхме сигурни, че нашият подбор ще елиминира всички, които не са на сто процента сигурни. — Той вдигна ръка до устата си и извади пръчицата. — Очевидно нашата увереност не е била оправдана.
Маршал забеляза, че по-голямата част от снимачния екип слуша с наведена глава. Само неговите колеги учени изглеждаха изненадани от тези приказки за заговор.
— Какво точно искаш да кажеш? — попита Съли.
— Една минутка — Улф се обърна към Гонзалес. — Завършихте ли с преброяването?
Гонзалес кимна.
— Има ли някой, който липсва?
— Само един. Новопристигналият д-р Логан. В момента моите хора го издирват.
— А някой друг от екипа на телевизията или експедицията?
— Не, всички са тук.
Едва тогава Улф се обърна отново към Съли.
— Казвам, че имаме основание да смятаме, че на някого в тази база е платено да открадне екземпляра за трета страна. Уговорката е направена или преди пристигането ни на терена, или на някакъв по-късен етап. За да научим повече, ще прегледаме всички разговори от и с база „Страх“, проведени през последните седемдесет и два часа.