— Смятах, че държите всичко под контрол — обади се Маршал. — Процесът на топене, охраната, всичко. Как изобщо е станало това?
— Още не знаем — отговори Улф. — Изглежда топенето е било ускорено. Очевидно от онзи, който е задигнал трупа. Това е напълно автоматизиран процес, имаше помощен генератор, така че нищо не би могло да се обърка без външна намеса. Проверихме извън оградата. Няма следи тази нощ да е кацал и излитал самолет. Това означава, че активите са все още тук.
— А отпечатъците от стъпки? — сети се някой. — Не можете ли да ги проследите?
— След стопяването на леда около хранилището има толкова много стъпки, че е невъзможно — отговори Улф. — А извън този район вечно замръзналата земя е прекалено корава, за да останат някакви следи по нея.
— Ако някой го е откраднал, защо не е офейкал със снегомобила? — попита Маршал. — Държите ключовете в помещението за аклиматизация, така че всеки би могъл да ги вземе.
— Прекалено очебийно и твърде бавно транспортно средство. Крадецът ще използва самолет. — Конти огледа събраните. — Ще проверим вещите на всички, стаите, всичко.
Улф спря странните си безизразни очи на Гонзалес.
— Сержанте, нали разполагаш с плановете на база „Страх“?
— За централното и южното крило — да.
— А за третото, северното?
— То е забранено и сигурно заключено.
— И няма начин някой да влезе?
— Никакъв.
Улф помълча няколко секунди втренчен в сержанта, сякаш му беше хрумнала някаква нова мисъл.
— Моля, донеси ми каквото ти е разрешено — Той огледа помещението. — Когато тази среща свърши, искам всички да се върнете в стаите си. Ще се опитаме да приключим с претърсването колкото се може по-бързо. А междувременно бъдете нащрек. Ако видите нещо подозрително, действия, разговор, каквото и да е — елате при мен.
Маршал местеше поглед между Улф и Конти. Не беше сигурен какво го изненада повече: толкова присъщото им предположение за предателство или бързината, с която Улф се готвеше да се справи с него.
Ашли Дейвис седеше неутешима на първия ред, с кръстосани под остър ъгъл крака. Под коженото палто носеше разкошна нощница от коприна, а дългата й руса коса беше разрошена.
— Забавлявайте се да си играете на полицаи — обади се тя. — Емилио, междувременно би ли уредил да си замина веднага за Ню Йорк? Ако работата с тигъра се е провалила, все още имам възможност да водя специалното предаване за обезцветяването на Големия риф от ракообразни.
— Бариерен — поправи я Маршал.
Дейвис го погледна.
— Големият бариерен риф.
— Имам човек, който работи по въпроса — каза Улф, като преди това стрелна Маршал с предупредителен поглед. — Между другото, госпожице Дейвис, тази нощ ти и господин Карадайн сте били най-близо до хранилището. Да си видяла или чула нещо необичайно?
— Нищо — отговори Дейвис, очевидно раздразнена, че я споменават едновременно с някакъв камионджия.
— А ти? — Улф стрелна Карадайн с поглед. Той беше наклонил стола си под доста опасен ъгъл и само вдигна рамене.
— Когато срещата завърши, искам да говоря с вас двамата — Улф премести поглед върху Маршал. — И с теб също.
— Защо?
— Защото ти съобщи за кражбата — отговори Улф, сякаш това действие само по себе си го превръщаше в заподозрян.
— Един момент — намеси се Съли. — А новопристигналият д-р Логан? Защо не е тук?
— Ще проверим.
— Едно е да изстрелваш заповеди и да затваряш хората по стаите им, но съвсем друго да започнеш да разпитваш екипа ми без мое разрешение.
— Твоят екип — излая Улф в отговор, — ще бъде разпитан първи. Вие сте единствените, които не са били одобрени предварително за проекта на кабелната телевизия.
— Логан също не е одобрен, нали така? И между другото, какво общо има одобрението с каквото и да било? — Очевидно рязката загуба на всяка възможност за телевизионно безсмъртие в комбинация с нахлуването на този бюрократ на неговата територия бе пробудила у Съли неговото чувство за собственост.
— Има много общо — отговори Улф. — Големината на този трофей, не само от гледна точка на науката, но и като научни кариери…
Съли отвори уста, после я затвори, но лицето му стана червено като цвекло.
— Мисля, че изяснихме всичко — Улф погледна към Конти. — Искаш ли да добавиш нещо?
— Само следното — каза продуцентът. — Преди двадесет минути говорих с президента на „Блекпул Ентъртеймънт Груп“. Това беше един от най-неприятните разговори, които някога съм водил. — Той огледа помещението. — Сега говоря на човека или хората, които са го направили. Вие си знаете кои сте. Господин Блекпул счита стойността на това откритие за неизчислима и затова смята неговото изчезване за грубо криминално престъпление. — Той отново направи пауза. — Тази кражба няма, повтарям, няма да бъде сметната за провал и черна точка върху моето творчество. Активите са тук и вие няма да имате възможност да се измъкнете с тях. Ние ще ги намерим, ще пренапишем сценария на нашето документално предаване и ще излезем пред публиката с още по-велико произведение на изкуството.