Конти спря кадъра с изкривеното лице на Уидмарк.
— От кабелната телевизия ще ми се обадят след шест часа. Давам ти четири, за да направиш своя избор.
Маршал се изправи, без да каже нещо.
— Д-р Маршал, не забравяй, че аз така или иначе ще ти дам едната или другата роля.
19
През отминалите дни офицерската столова беше пълна с шум и суетня, излъчвайки онзи тип неудържимо веселие, подхождащо повече на студентски купон, отколкото на отдалечена военна база. Тази сутрин обаче тя приличаше по-скоро на морга. Хората седяха по двама или трима на маса и разсеяно ровеха из закуската, като почти не разговаряха помежду си. Разменяха се прикрити подозрителни погледи, сякаш виновните може да са навсякъде. Застанал на прага, Маршал осъзна, че по същество това е вярно. Всеки можеше да е престъпникът.
Очите му се спряха на една отдалечена маса, където седеше сам човек и четеше книга. Беше светлокос и слаб, с грижливо подстригана брада. Логан, професорът по история.
Маршал си взе парче пълнозърнест хляб и чаша чай, а после съвсем импулсивно седна срещу Логан.
— Добро утро — поздрави той.
Логан остави книгата „Озареният“ от Уолтър Бенджамин и погледна през масата.
— Това съвсем не е сигурно.
— Прав сте. — Маршал отвори малка кутийка мармалад и намаза филията си.
— Предполагам, че за тях е много по-лошо, отколкото за нас. — Логан кимна към съседната маса, където седяха двамата оператори, Фортнъм и Тусон, и вдървено побутваха бърканите яйца в чиниите си със сковани от шока изражения. Голяма част от снимачният екип беше пратен да претърсва базата и околностите й за изчезналата котка.
— Вярно е. Никой не е прецакал работата, с която си изкарвам хляба. — Маршал внимаваше да говори лековато. — А при вас как е?
Логан продължи да бърка кафето си.
— Не е повлияна от станалото.
— Радвам се да го чуя. Вие сте професор, нали? По средновековна история?
Логан започна да бърка по-бавно кафето.
— Точно така.
— Този период ми е много интересен. Дори се залових да чета историята на Контрареформацията. — Това беше само наполовина лъжа. Маршал наистина четеше подобен труд, но с надеждата, че крайно сухото изложение ще му помогне да заспи.
Логан повдигна вежди. Той имаше сини очи, които на пръв поглед изглеждаха сънливи, но всъщност бяха умни и пронизващи.
— Аха.
— Току-що свърших главата за Събора в Трент. Направо е невероятно какво влияние е оказал на католическата литургия.
Логан кимна.
— И откакто се събира за четвърти път през… ъъъ… 1572 г., нали така, не е имало по-влиятелен събор.
Бъркането престана. Логан отпи глътка кафе и направи гримаса.
— Ужасно нещо.
— Трябва да минете на чай като мен.
— Може би ще го направя — Логан остави чашата. — В Трент са проведени три събора, а не четири.
Маршал не отговори.
— И последният е през 1563, а не 1572 г.
Маршал поклати глава.
— Очевидно съм бил по-уморен, отколкото съм смятал, за да объркам така нещата.
Логан се усмихна едва доловимо.
— А аз мисля, че сте ги схванали много добре.
Настъпи кратко и неловко мълчание. Накрая Маршал се изсмя изкуствено.
— Прав сте. Съжалявам, постъпих доста дебелашки.
— Не мога да ви обвинявам. Пристигам от нищото със странна професия и без особена причина да пребивавам тук. И веднага след пристигането ми настава ад.
— Дори така да е, нямах право да постъпвам така. — Маршал се поколеба. — Не че може да мине за извинение, но току-що идвам от среща с този неприятен тип Конти.
— Режисьора? Той и онзи питбул от кабелната телевизия Улф ме разпитаха много подробно вчера следобед. Не съм виждал толкова параноични хора.
— Да, а най-лошото нещо е, че е заразно. Аз също прихванах голяма доза. — И тя продължаваше да действа. Някои от нещата, които Конти каза за Съли, бяха по-убедителни, от колкото на Маршал му се искаше да признае. Той погледна часовника си. Разполагаше с три часа и половина, за да вземе решение.
Отхапа от пълнозърнестата си филийка.
— Защо сте тук, ако мога да попитам?
Логан отмести чантата си встрани.
— Лекарска препоръка. Нали разбирате, климатът и така нататък.
Маршал поклати глава.
— Заслужих и го.
На масата отново се възцари мълчание, но този път не беше нито мъчително, нито неловко. Маршал довърши препечената си филийка. Междувременно усети, че подозренията му срещу Логан се разсейват. Разбира се, за това нямаше логична причина, освен тази, че професорът най-вероятно беше такъв, какъвто твърдеше, че е. Може би имаше нещо в него, особена прямота, която затрудняваше да го подозираш.