Логан въздъхна.
— Добре, хайде да започнем отначало. Джеръми Логан — Той протегна приятелски ръка през масата.
Маршал я стисна.
— Евън Марш.
Логан се облегна на стола и заговори тихо.
— Когато става дума за изследванията ми, гледам да държа карите си близо до гърдите. Така постигам по-голям напредък. Предполагам, че няма причина да не ти кажа. Може би дори ще съумееш да ми помогнеш, разбира се, стига да не казваш на другите.
— Дадено.
— Всъщност смятам, че сам ще разбереш, че е по-мъдро да си траеш.
— Някой спомена, че си енигмолог. Не бяха чувал за тази… ъъъ… дисциплина.
— И никой друг не е. Някога жена ми ме нарече така на шега. — Логан вдигна рамене. — Това ми помага да се сещам за нея.
— Какво общо има това със средновековната история?
— Много малко, но да бъдеш професор по история е много полезно. Това отваря врати, обезкуражава въпроси, или поне през по-голямата част от времето. Аз разгадавам загадки. Обяснявам необясненото. Колкото по-странно и тайнствено е то, толкова по-добре. Понякога го правя професионално за други хора. Друг път, както сега, работя за себе си.
Маршал отпи от чая.
— Преподаването на история няма ли да ти осигури по-редовно заплащане?
— Парите не са съществен проблем. А задачите, които изпълнявам за други хора, се заплащат изключително добре. Особено онези, които не ми е позволено да описвам в професионалните списания. — Той стана. — Извинявай, но ще отида да си взема чай.
Маршал изчака, докато Логан си приготви напитката, и се върна на масата. Той се движеше с леки, грациозни движения, подхождащи повече на атлет, отколкото на професор.
— Какво знаеш за база „Страх“? — попита той, когато отново се настани на масата.
— Каквото и всички останали. Поне така мисля. База за ранно предупреждение, създадена да ни пази срещу неочаквано нападение на руснаците. Извадена от употреба през 50-те години, когато на въоръжение е взета системата СЕЙДЖ.
— Знаеш ли, че докато е била действаща, тук е работил научен екип?
Маршал вдигна вежди.
— Не.
Логан отпи от чая.
— Миналата седмица получих достъп до архив от току-що разсекретени правителствени документи. По една случайност проучвах друг въпрос от средновековната история и търсех армейски документи от Втората световна война. Намерих ги, но попаднах и на нещо друго.
Той отпи отново от чая.
— По-точно открих доклад от някой си полковник Роуз до армейска следствена комисия. Роуз бил командир на база „Страх“ по това време. Докладът е много кратък, всъщност представлява резюме. По план след няколко дни полковникът трябвало да отлети за Вашингтон, за да докладва лично и по-подробно.
— И какво е станало?
— Докладът бил прибран на погрешно място. Беше пъхнат зад папката, която аз търсех, непрочетен и очевидно забравен в продължение на половин столетие. Както казах, той е много кратък, но в него се споменава, че научният екип, придаден към база „Страх“, е измрял неочаквано в разстояние на два дни през април 1958 г.
— Целият екип?
Логан махна с ръка.
— Не, това не е точно. Екипът бил от осем човека. Седем умрели.
— А осмият? — попита тихо Маршал.
— В доклада на Роуз не се споменава какво се е случило с него или нея.
— Какво са правили тук?
— Не зная с подробности. Всичко, което Роуз споменава, е, че анализират някаква аномалия.
— Аномалия?
— Той използва това наименование. Неговата препоръка е изследванията да бъдат веднага прекратени и да не се праща втори екип, за да ги продължи.
Маршал се втренчи замислено в празната си чаша.
— Научи ли нещо друго? Например името на оцелелия учен?
— Нищо. Няма друга информация, официална или не, за научен екип на база „Страх“. Търсих много грижливо и повярвай ми, Евън, имам голям опит в откриването или възстановяването на изгубена или скрита информация. Но няколко неща ме заинтригуваха много. — Той се наведе към него. — Първо, зад папката, която споменах, имаше сложени две копия от доклада. Мога само да предполагам, че единият е бил предназначен за архива, а другият за Пентагона. Второ, тонът на доклада от полковник Роуз. Дори да не е нищо повече от къса паметна бележка за правителството, от него направо лъха истерия. Когато прави спешното предложение да не се изпращат повече учени, той има предвид точно това: спешно.
— А подробният доклад, който е направил по-късно във Вашингтон? Той трябва да е документиран.
— Никога не е докладвал, защото умира десет дни по-късно в самолетна катастрофа близо до Форт Ричардсън.