— Става дума по-скоро за интересна поредица от факти, отколкото за някаква стройна теория — започна Феръдей. Той стоеше зад объркващо количество епруветки и лабораторна екипировка, сякаш искаше да се скрие зад тях.
— Няма значение.
— Не мога да потвърдя нищо. Или поне не оттук.
Маршал кръстоса ръце.
— Няма да кажа на академичния съвет на Северномасачузетския университет, ако не искаш.
— Предупреждавам те, че Съли ще…
Маршал въздъхна от раздразнение.
— Просто ми разкажи.
Феръдей продължи да се колебае.
— Добре — изкашля се той и изправи една от изцапаните си със супа вратовръзки, които държеше да носи под бялата престилка.
— Мисля, че разбрах. Имам предвид разтопяването на леда в хранилището.
Маршал не каза нищо.
— Казах ти, че се върнахме в планината, за да вземем проби лед от пещерата. Проучихме ги с дифракция на рентгеновите лъчи. Те са много необикновени.
— В какъв смисъл?
— Кристалната му структура е напълно объркана за нормален утаечен лед.
Маршал се облегна на лабораторната маса.
— Продължавай.
— Нали знаеш, че има различни видове лед. Искам да кажа, други разновидности на онзи, който си слагаме в лимонадата или остъргваме от прозорците на колите. — Той започна да ги отбелязва с пръсти. — Има лед–2, лед–3, 5, 6, 7 и така нататък, чак до лед–14, всеки със своя кристална структура и физични свойства.
— Спомням си, че учихме нещо такова по време на следдипломната ми специализация по физика. Нужно е голямо налягане или екстремни температури, за да се осъществят промените в твърдо състояние.
— Точно така, но наистина необикновеното в някои от тези видове лед е, че щом веднъж се формират, те могат да останат твърди много над температурата на замръзване. — Над гората от епруветки той подаде на Маршал лист хартия. — Ето. Тук е структурната диаграма на лед–7. Виж кристалната му структура. При достатъчно налягане тази форма на леда може да остане твърда до 200 градуса по Целзий.
Маршал подсвирна.
— При такава горещина? Вчера този лед можеше да свърши добра работа в хранилището.
— Но има нещо друго — продължи Феръдей. — Миналия месец прочетох една статия в „Нейчър“, която описваше друг вид лед, който теоретично може да съществува. Лед–15, който има точно противоположните качества.
— Искаш да кажеш… — Маршал замълча. — Искаш да кажеш лед, който би се стопил при температура нула градуса?
Феръдей кимна.
— Ключовата дума е „теоретично“ — вметна Чен.
— И необикновената кристална структура на този лед… отговаря ли на лед–15?
— Няма начин да сме сигурни — отговори Феръдей, — но може и да е така.
Маршал се отблъсна от лабораторната маса и започна да крачи напред-назад.
— Значи е възможно, има такава възможност… ледът да се е стопил от само себе си?
— През нощта бавно вдигаха градусите — каза Феръдей. — И при цялата суматоха, когато откриха, че стоката им я няма, никой не се сети да измери температурата в хранилището. За да се увери, че е над нулата.
— Така е — Маршал млъкна. — Никой не бе сметнал това за нужно. Просто оставиха вратата широко отворена и хукнаха да търсят… стоката.
— И позволиха на температурата в хранилището бързо да се изравни с тази отвън — допълни Чен.
— Значи може изобщо да не е имало саботьор — подхвърли Маршал. — Процесът на размразяване си е вървял добре. Самият лед е виновен.
Феръдей кимна.
— Как се е формирал този необикновен лед? — попита Маршал.
— В това е загадката.
За кратко в лабораторията се възцари мълчание.
— Това е много интересно предположение — най-накрая обобщи Маршал, — но дори да си прав и да не е имало крадец нито саботьор, си остава въпросът какво е станало с котката?
Веднага щом попита, видя, че безпокойството по лицето на Феръдей се усили.
— Не, не ми казвай — продължи той. — Нека предположа. Излязла си е сама.
— Ти видя снимките ми от пода на хранилището. Тези резки бяха от нещо, което е излизало, а не е влизало. Освен това не са следи от трион.
— Това е вярно. Не приличаха на резки от трион. Но не приличаха и на следи от котешки нокти. Те бяха твърде мощни за… — Маршал млъкна изведнъж. — Чакай малко. Много умна теория. За леда, топящ се при температури под нулата, и всичко останало. Но има един огромен проблем. За да може котката да се освободи от останалия лед и да си проправи път навън от хранилището, трябва да е била жива. Обаче тя е мъртва от хиляди години.
— Точно този проблем обсъждахме, когато ти влезе — каза Феръдей. — Имам отговор и на този въпрос. Разбира се, пак чисто теоретичен.