— И какво предлагате? Да седим и да чакаме, докато то ни убива един по един? — подхвърли Хълси, един от филмовите техници.
— Никой няма да бъде убит — сопна се Улф. После се обърна към Гонзалес:
— Какво е положението с оръжията?
— Имаме достатъчно — отговори сержантът. — Една дузина М16, пет-шест ловни карабини с по-голям калибър, двадесет и няколко пистолета, пет хиляди патрона.
— Научният екип донесе три големокалибрени карабини — каза един глас. Кери погледна в този посока. Беше Джерард Съли, климатологът. Той се облягаше на задната стена при витрините за притопляне на храната с пара, а ръката му нервно потрепваше по металния им обков. Лицето му беше много жълто.
Улф огледа помещението.
— Трябва да се погрижим всички, които се движат наоколо, да го правят само като част от въоръжена група.
Гонзалес изсумтя.
— Може и това да е недостатъчно.
— А какъв избор имаме? — възрази Улф. — Не можем просто да се крием зад заключените врати.
— Може да използвате моя камион — обади се някой.
Всички се обърнаха в тази посока. Беше Карадайн, арктическият шофьор, който седеше на пластмасов стол, вдигнат на задните си крака. Кери не го беше забелязала преди. Дори не беше сигурна дали е бил тук през цялото време, или е влязъл по време на последния разговор.
— Предложението ми е същото — продължи той. — Моят влекач е единственото нещо, което може да изведе хората при подобна буря.
Улф въздъхна раздразнено.
— Вече обсъждахме това. Не е безопасно.
— Нима? — отвърна Карадайн. — А да седим тук безопасно ли е?
— Не можеш да побереш всички хора.
— Мога да ги побера в караваната на госпожица Дейвис — Шофьорът сниши глас. — На нея вече няма да й трябва.
— Той е прав — намеси се Гонзалес. — Хората от екипа ви са… колко? Тридесет и три — тридесет и четири? Заедно с екипа учени са под четиридесет. Всички ще се поберат в караваната.
— Какво ще стане, ако се загубят? — попита Улф.
— Аз никога не се губя — отвърна шофьорът. — Имам джипиес, драги.
— Или влекачът се повреди? Или караваната спука гума?
— Арктическите шофьори винаги носят резервни части и достатъчно екипировка. И дори да не мога да се оправя… е, нали затова Бог е създал радиото?
— Просто е твърде опасно — повтори Улф. — По-рано казах „не“ и сега повтарям същото.
— Положението се промени — изръмжа Гонзалес.
Улф се обърна към него.
— Как така?
— Така — този път отменям решението ти.
Очите на Улф потъмняха.
— Ти…
— Това, с което си имаме работа, надхвърля всички условия в заповедта, според която можете да пребивавате тук. Документалният ви филм се провали. Трима души са мъртви. Няма причини да увеличаваме трагедията. — Той се обърна към Карадайн. — Колко време ще ти трябва, за да подготвиш влекача?
Шофьорът скочи на крака.
— Най-много половин час.
Гонзалес погледна към Марселин.
— Искам да придружиш господин Карадайн до камиона му. Не поемай рискове. Ако има и най-малък признак за опасност, веднага се върнете обратно.
Марселин кимна.
— След това искам заедно с Филипс да започнете евакуацията на снимачния екип. Ще използваме тази столова за сборен пункт. Водете ги по шест човека наведнъж. Бъдете внимателни и действайте според устава!
— Да, сър — Марселин свали М16 от рамото и кимна на Карадайн. Докато тръгваше, шофьорът извади голям револвер изпод колана на панталона си. Когато стигна до вратата, Марселин я отвори, огледа коридора отвън и после се измъкна. Карадайн го последва и вратата се затвори плътно зад гърба му.
Гонзалес бръкна в един от джобовете на бойната си униформа, извади две радиостанции и подхвърли едната на Улф, а другата на Съли.
— Чрез тях можете да се свързвате с мен. Настроил съм ги на честотата за извънредни случаи. — Той стана и взе карабината си. — Заключете след мен. Ще се върна след пет минути.
— Къде отиваш? — полюбопитства Улф.
— В оръжейната. Имам нужда от по-голяма огнева мощ.
— Защо?
— Защото ще ходя на лов.
Когато вратата се затвори след Гонзалес, Улф отиде при нея и я заключи. След това рязко закрачи към центъра на столовата и спря там.
— Е? — каза той, без да се обръща специално към някого.
— Аз не мога да замина. — Каза го климатологът Съли. Гласът му леко потрепери. — Аз съм водачът на експедицията. Не мога просто така да зарежа всичките ни експерименти тук. А между другото, Евън липсва.
Когато чу това, Кери подскочи.
— Липсва? Но аз говорих с него преди не повече от два часа.