Малко по-навътре, в края на високата до гърдите телена мрежа, Ларсън, бивш осветител в „Парамаунт“, изсипва месото през оградата и отстъпва няколко крачки назад. Месото пльосва в прахоляка на влажни порции. Мъжът обръща празната кофа до отворената външна ограда и сяда върху нея. Знае, че трябва да стои зад плътно затворена външна ограда, докато гледа как се хранят лъвовете, но сега е уикендът по случай четвърти юли и всички шефове почиват, така че защо да се занимава с формалности?
Седенето в заграждението на лъвовете сутрин преди отварянето на зоопарка е най-хубавият момент от деня за Ларсън. Томи Ректор, младият началник на секцията, харесва по-малките, пъргави и по-любвеобилни котки – ягуарите и рисовете. Но Ларсън е пристрастен към лъвовете още от онова цирково представление на „Братята Ринглинг“, което силно го впечатли, когато беше само на седем години. Според него има причина това животно да е символ на могъщество, опасност и загадъчност. Причина, поради която всички прочути силни мъже – Самсон, Херкулес – е трябвало да се борят с тези създания. Мощта, грацията и неземната им красота продължават да го изумяват дори и след петнайсет години работа край тях. Също както и по времето, когато е работил в кинопродукции, Ларсън често казва на приятелите си как не може да повярва, че наистина му плащат, задето върши това.
Изважда пакет „Парламент“ от горното джобче на униформената си риза в цвят каки, плъзва цигара между устните си, пали я, а радиостанцията „Моторола“, закачена на джоба на късия панталон, издава остър тревожен звук. Той посяга към нея, зачуден какъв ли може да е проблемът, когато се чува пискливият глас на Ал Ранковски от поддръжката, примесен с пращене. Жалва се, че някой е паркирал на мястото му.
Ларсън издава звук, смесица между смях и сумтене, намалява докрай звука на радиостанцията си, издишва дима през носа си на две тънки сиви струйки и оглежда тревата в другия край на заграждението с размери трийсет на шейсет метра. Чуди се къде, по дяволите, може да са двата лъва. Моса обикновено го чака, когато отваря вратата, като домашна котка, която притичва, щом чуе звука от електрическата отварачка за консерви.
Щом чува плясъка, Ларсън хвърля цигарата и се изправя. В паника е.
Какво? Не! Защитният ров?
Има издигнат борд и защитна платформа, които да предпазват лъвовете от падане във водата, но вече е имало случай, в който не са попречили на единия от тях да го стори. На служителите им бяха нужни два часа да насочат уплашената и подгизнала Моса към сушата.
Само това му липсва, след като шефовете ги няма, а персоналът е наполовина. Да влиза в ролята на спасител на сто и осемдесет килограмов разярен мокър лъв.
Влизане в клетка без подкрепление: определено е строго забранено по правилник, но в ежедневната работа се случва постоянно. Той бързо отваря портата на предпазната ограда и хуква към ръба на издигнатия над водата борд.
Въздъхва облекчено, щом зърва зелената гумена топка за игра в защитния ров. Забравя глупавите мисли. Това е. Моса някак е прехвърлила топката през платформата. Както и да е. Уф.
Ларсън се отдръпва от ръба на борда, но спира. Застава на края на рова и примигва. Точно между него и отворената врата на предпазната ограда стои Доминик, мъжкият лъв: неподвижен, размахва ритмично опашка, очите с цвят на златист кехлибар са фиксирани върху лицето на Ларсън. Закуската му се валя недокосната до него. Стои там огромен, тих, втренчен в Ларсън с тези безизразни очи с цвят на пламък.
Ларсън чувства как устата му пресъхва, докато гигантската котка се накланя напред, а после се отдръпва назад като боксьор, който финтира.
Позира, мисли си Ларсън, опитва се да запази самообладание и да стои абсолютно неподвижно. Разбира се, старият котарак просто е изненадан да го завари вътре, на своя територия. Ларсън е наясно, че в дивата природа този двайсетгодишен сръдльо отдавна щеше да е убит от някой млад претендент за женските в прайда.
Ларсън осъзнава, че е изпаднал в беда. Сеща се за радиостанцията, но отхвърля този вариант. Поне за момента. И преди е бил в клетката с Доминик. Старецът просто демонстрира надмощие. Ще се отегчи от игричката си и всеки момент ще започне да яде. Доминик познава Ларсън от години. Свикнал е с миризмата му и е наясно, че той не е заплаха. Освен това, ако се стигне до най-лошото, Ларсън може да разчита на рова зад себе си. Само три крачки и ще се прехвърли през борда, където ще е в безопасност. Мокър и унизен и вероятно със счупен глезен, но докато другите гледачи пристигнат, костите му още ще са покрити с кожа, а червата му ще бъдат в него, където предпочита да си останат.